Когато налагаш равен старт, дай равен шанс

Васил Василев е роден в Ловеч, където е завършил езиковата гимназия, а след това режисура за драматичен театър при проф. Христо Христов в НАТФИЗ. Големият шанс идва още с дипломния му спектакъл - пиесата "Архангел Михаил" на Георги Марков, неиграна дотогава у нас. Поставя пиесата с Венцеслав Кисьов и Веселин Мезеклиев в Ловеч, после гостува в "Сълза и смях", където продължават да я играят до края на сезона. Следващата му творческа задача е спектакъл по поръчка на едно френско и едно ловешко сдружение - фолклорна история на основата на местната легенда за Бяла Анаста. За този проект Васил спечелва стипендия и заминава за Франция да наблюдава как се изработва културен продукт - форма на спектакли, чието внушение е като кино на живо. С масови сцени, ефекти, осветление, коне и т.н. се пресъздава историята на дадено населено място, което да привлича любителите на културния туризъм. След тази специализация животът му се завърта в телевизията - работи в БНТ, Би Би Ти, Диема. След като обявяват конкурс за директор на Ловешкия театър, Васил написва идея за неговото развитие, защитава я пред Министерството на културата и на 29 години поема ръководството на театъра. Член е на НС на БАРОК.

- За колко време "скъсахте" с творческата работа?
- За година и половина-две. Прецених, че първо трябва да сложа в ред основни неща в театъра, а административната работа изисква друг вид енергия. Но след това се наложи да поема постановката на "Брюксел" от Петя Русева, с Росица Данаилова в една от ролите. В края на първия си мандат като директор се осмелих да поставя "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн. Тази година е втората ми режисьорска изява - "Любов до безумие" от Валентин Красногоров. С този спектакъл гостувахме снощи в Модерен театър в София.
- Щом сте се решил на втори мандат, означава ли, че не е имало момент, в който да съжалявате, че сте станал "администратор"?
- Зададох си този въпрос след онова представление на "Архангел Михаил" в "Сълза и смях". След хубавите овации си казваш - какво от това, направил си един спектакъл, получаваш поздравления, но после никой не те кани, предлагаш се, но никой не те приема. Какъв е смисълът да продължиш? И по този начин намерих смисъл. Всички тези пропуски, за да не можеш да влезеш в системата като режисьор, ги поправих като директор. За да дам шанс на младите да влязат в системата. За първите три години имаме 20 дебюта в ДТ Ловеч, театърът стана притегателно място за млади специалисти. Реално погледнато, аз съм един заклет администратор, но самото управление ми е творческо, като режисьор.
- Но не всички талантливи творци успяват да се справят като ръководители.
- Размисляйки се навремето за развитие, в момента вече имам и второ висше образование - мениджмънт и бизнес организация в Стопанската академия в Свищов. Когато започнах да се ровя в "тежките" науки, разбрах, че управлението е много творческа дейност. Съпоставяйки моите тежки бумаги в режисурата с тези в маркетинга и мениджмънта, те са едни и същи. Само стойностите са други - докато те работят с пари, при нас духовното е определящото. Това са малките разлики, които всъщност са огромни.
- С колко души работите в театъра?
- До момента с 38. Актьорите са 13, има 1 щатен режисьор и 1 сценограф, административен и технически състав. Имаме ателиета за декори и костюми.
- Успявате ли да правите нова сценография и костюми за всяко премиерно заглавие?
- Всяка пиеса трябва да има своето ново начало, не може да "закърпваме". А и за мен винаги е приоритет да не се ограбва творецът в творческата му идея. Да, стигаме до някакъв компромис, но определяме норма, в която той може да се побере.
- Извън постоянния състав, каните ли актьори, режисьори, сценографи?
- При нас имаме много дебютиращи творци. Например Елица Матеева, която беше и пиар на театъра, имаше една мечта - реализирахме нейния спектакъл "Плейбек", който взе участие в "Сцена на кръстопът", в Младежкия театър. Атанас О'Махони започна с дебют в Ловеч с "Арт" - има номинация за "Икар". Явор Бинев постави "Нощта срещу Еньовден" по Гогол, играхме го на международен фестивал в Киев. Младен Алексиев също има номинация за "Икар" за дебютна режисура, Деница Аргиропулос направи сценографски дебют, също с номинация за "Икар"... Приоритет на нашия театър е фестивалът за млада българска режисура, бившите Дни на младата българска режисура. В рамките на три години осъществихме две издания, тази година предстои трето (шесто поред в историята на фестивала). Идеята ми е той да се разрасне, като се обърне повече внимание на младите в театъра.
- Вие поне имате хубава собствена сграда.
- Имаме. Но когато се заех с театъра, ми се щеше да направя камерна зала. След 2 години и половина превърнахме бивша кръчма в театъра в уютна заличка с 38 места - със средства от собствени приходи, от икономии и дарения. До този момент всичко, което излиза там, е хит - включително последното, което реализирахме, "Псевдоморалите" - постановка на Валерий Пърликов.
- Ловчанлии обичат ли си театъра, имат ли традиция да го посещават?
- Да, колкото са възможностите на града. Но ще ви кажа, че няма друго място като Ловеч, където и най-щурият експеримент може да се гледа.
- Как се издържате към днешна дата?
- На базата на Правилник за прилагане на делегирани бюджети на културните институти в областта на сценичните изкуства. Ние сме драматичен театър и това ни създава известен проблем, защото ставката при драматичния театър за билет е по-висока, отколкото при смесените драматично-куклени или куклени театри. Това ни поставя в положение да намалим грижата за детската аудитория. Винаги репертоарът в нашия театър е бил така изграден, че както обръщаме внимание на по-възрастната публика, така имаме спектакли, които са за детската, подрастваща аудитория. Но за тях цените на билетите са 2-3 лева, което е под изискванията от 4 лв. И понеже играем 50 на 50 детски и спектакли за възрастни, средната цена на билетите пада на 3 лева. За да качим цената до минималното изискване на МК, трябва да започнем да играем за възрастни на цени над 6.50-7 лв., за да стопим тази разлика.
- Което може да откаже някои хора да ходят често на театър...
- Задължително! По икономически принцип има два метода - работиш на скъпи билети за по-малко зрители или работиш за повече зрители, но на по-ниска цена на билетите. Зам.-министър Митко Тодоров твърди в едно изказване, че по този начин няма да се прави дъмпинг на цените на билетите. Не е ясно как е възможно, след като ДТ Ловеч е единственият театър в града, да прави дъмпинг и на кого... Ако правим дъмпинг на гостуващите представления - ясно, но ние не работим със звезди. В последните години приоритет на този театър е да налага нови имена, млади актьори, сценографи, режисьори. Това е обликът, мисията на нашия театър. За да се справим в дадената ситуация, трябва да назнача 4 имена от най-популярните в момента, да направим една страхотна постановка и да ходим като с мечките по панаирите, за да изкараме приходната част. Когато се определя бъдещето на една структура - театрална или музикална, трябва да има дълготрайна политика къде отиваме и какво искаме да правим. Политика не може да се определя от финансов принцип. Финансовият принцип ще ни унищожи, но няма да ни даде възможност за развитие. Театърът е колективно изкуство, в което трябва да има екип, за да се създаде нещо ценно.
- Останалите средства откъде ще ги набавяте?
- От януари имаме тримесечен период, в който ще ни дадат на 100 процента бюджета от миналата година, който ще ни стигне само за фонд "Работна заплата". През това време ще наблюдват колко зрители сме "вкарали" в салона. За да оцелее театърът в следващите три месеца, трябва да имаме около 7000 зрители, за да си направим бюджета, да осигурим заплатите за следващото тримесечие.
- Значи не можете да предвидите нещата много напред.
- Не можем. В момента работим на базата на една хипотеза - дали ще дойде зрител, или не. Министърът ни е заповядал за всеки закупен билет да присъства зрител на мястото. Ако имаме 100 продадени билета на едно училище и 10 деца са решили по една или друга причина да не заемат местата си в салона, те няма да ни се смятат за субсидия. Както се шегуваме с един колега, вече трябва да продаваме билети заедно с клетвени декларации за присъствие. Съгласен съм, че делегираният бюджет дава други правомощия, дава свобода, за да си определяш бюджета, ставаш малко по-гъвкав. Но ако делегираните бюджети за училища или за здравни заведения са в съответствие с факта, че всеки има нужда от образование и от здравеопазване, театъра може да го избегнеш, той не е първа необходимост. В този случай нашата съдба се определя от зрителя. Това е една перспектива да ни поразредят малко.
- Имате ли подкрепата на общината?
- Община Ловеч ни дава субсидия 82 000 лева годишно. Показателен за отношение е и един жест, който направиха 17 общински съветници от различни партии през август м.г. Подариха августовските си заплати за театъра. Беше надпартийно и човешко, с разбирането, че в този град трябва да има театър. Поисках увеличаване на бюджета, но нямаше откъде да вземат допълнителни средства, затова ни дадоха от джоба си. Ние пък последните два месеца изиграхме около 50 представления със свободен вход за гражданите на Ловеч. Заедно направихме едно малко възраждане в днешно време - нещо, често срещано в нашата история, но вече забравено като практика.
- Намират ли се спонсори?
- Да кажа, че няма - ще излъжа. Желание има, но възможността на хората е по-малка, отколкото в по-големите градове.
- Какви са плановете ви до края на сезона?
- За пръв път, откакто съм директор, ме е страх да планирам за повече от 3 месеца. В нашия случай, преди да тръгнеш напред, трябва първо да похарчиш, след това изкарваш пари. Самото изкуство е субективно, не можеш да гарантираш, че един спектакъл ще има успех. Много пъти съм рискувал, много пъти рискът ми се е отблагодарявал и финансово, и творчески, но никой не е застрахован от провал. А не може да рискуваш, защото определяш човешки съдби. Това са творци, те са богатството на тази страна.
- Каква система би била най-добра за Ловешкия театър?
- Ловеч беше и е готов да се превърне в дебютна сцена - за привличане на млади специалисти, които да натрупат опит и подготовка. Но такъв тип театър струва много пари. Той не може да печели финансово. По-хубаво е театрите в страната да имат ясен профил и насоченост. Но ако направя това самостоятелно, ще станем неконкурентоспособни и обричам трупата на гибел.
- Наскоро се организирахте заедно с други 7 театъра от страната в Платформа за популяризиране на българския театър. Така ще имате редовно запазено място на софийска сцена.
- Много е важно да присъстваш в афиша на София, за да разберат, че съществуваш. Но не трябваше инициативата да идва от нас, а малко по-отгоре, от Министерството на културата. Когато налагаш равен старт, дай равния шанс. Гарантирам, че който и да е софийски театър, ако му предоставим да работи 3 месеца в Ловеч - той не ще фалира, а ще се заличи моментално. Но никой не отчита този факт. Защо не дойде едно ръководство да обиколи всички български театри и да види какво се случва при нас - и ние имаме събития. Ако Модерен театър се превърне в сцена, на която всеки месец да играят провинциални театри, конкуренцията между нас ще се повиши, а и малко или много ще разнообразим софийския афиш. Защото ние също имаме качествени актьори.