Когато и големите искат да играят...

Няма възрастен, който да не е мечтал отново да е дете. Всеки пази различни спомени от детството си, но определено най-хубавите са свързани с интересни игри, приключения и добри приятели. В сезона на дъждовете и студовете все по-често ни се иска да върнем машината на времето - ако не, за да изкараме още едно лято, то поне, за да се налудуваме, без да мислим за работа, деца или ангажименти... Може би точно тези пориви превръщат във все по-модерно и търсено забавление клубовете за настолни игри. "Клуб" и "настолен" може да звучи скучно на пръв поглед, но зад тях се крие голямо забавление и много смях. 

Спомняте си "Не се сърди, човече", сигурно и "Монополи". Сигурно още ги имате вкъщи? А сега си представете заведение, пълно със стотици по-сложни, по-забавни и по-провокативни игри. Това представляват клубовете за настолни игри. Няма точен списък колко подобни места и в кои градове са те. Някои са много неформални и са в домовете на хора, които просто домакинстват на приятелите си. За тези, които предпочитат друг да им осигури атмосферата, че даже и игрите - има клубове. В София например има местенце, което през деня е споделено работно пространство, а вечер, срещу 5 лева всеки може да си избере игра и... да не усети как са минали 5 часа преди някой любезно да му напомни, че заведението затваря.

Има огромно разнообразие от бордови и настолни игри. Някои от тях могат да ви разкрият неподозирани аспекти от характера на приятелите ви. Класическата Diхit например разчита на асоциациите, които играчите имат с определени карти. Има стратегически игри, с които завладявате непознати светове, други са отборни и групово трябва да спасите планетата или да избягате от затвора например. Има ролеви, в които играчите придобиват 

специфични способности

или изпълняват щури задачи... И всичко само с едно мятане на зарче или теглене на карта от тестето! Ако искате да пробвате подобно приключение - само след ден в София ще има изложение "Игри, направени в България". Там ще има разнообразие от забавления и много компютърни, видео и настолни игри. При това с безплатен вход. Тазгодишното издание на събитието, което е част от Sofia Game Night, ще се проведе в Гьоте институт в София от 18 до 22 часа на 2 ноември.

А какво е да си автор на подобни игри? Създателите им твърдят, че най-интересната част е самата разработка и впоследствие изпробването й. "Виждаш какво работи, какво - не, правиш промени и тестваш отново. И, разбира се, се забавляваш, докато играеш! По-сложната част е да стигнеш до по-широка публика. Може да имаш страхотна игра, но ако никой не знае за нея, то тя е обречена на неуспех", обяснява пловдивчанинът Лазар Босаков. Феновете на игрите са такива от деца, някои обаче са толкова запалени, че дори измислят свои и даже ги пускат в производство. Един от тях е и Лазар. Признава си, че игрите са негово хоби от години, обикновено "арена" на забавата е била домашна обстановка. Игри обаче са носени и на излети с приятели. От около година активно разработва "Лукави лисици" (Sly Foxes). Тя е свежа, забавна и едновременно стратегическа игра на карти, хвали той "отрочето" си. В нея от 2 до 6 души се опитват да надхитрят останалите и да се докажат като най-лукавата лисица в гората. За целта трябва да елиминират останалите с помощта на смешни клюки, забавни капани, нахални невестулки и други горски обитатели. "Лукави лисици" е вдъхновена от състезателния дух и онези хитри тактики и планове, които често кроим, когато играем настолни игри, твърди Босаков.

Ако си мислите, че е много трудно да ви хрумне подобно нещо - сякаш не е, но не всеки го прави. Лазар разказва, че идеята за играта му хрумнала, докато играел с гости вкъщи. Вдъхновил се от приятелка, която често проявявала силен състезателен дух. Познавате запалените играчи,

хитри са като лисици 

и са готови на неподозирани смелости, за да победят... В крайна сметка преди лягане Лазар зарязал четката за зъби и започнал да записва идеите си в тефтер, хартиен, а не виртуален. Сега, няколко месеца по-късно, може да видите негови снимки с компания, която играе точно неговата игра. Разработил е "Лукави лисици" и саморъчно надрасканите листчета хартия вече са история. Дори събира средства чрез онлайн платформа за колективно финансиране. Спрял се е на този ход, за да събере пари за издаването на играта. "Така всеки може да открие страхотни идеи и продукти, да подпомогне реализирането им и да бъде сред първите притежаващи продукта. По този начин ти не просто си купуваш нещо, а си допринесъл за него", обяснява той. Засега върви бавно, но изглежда поставената цел ще бъде изпълнена скоро.

Имат ли авторите на игри любими карти? Поне Лазар не си признава, но като по-особени откроява фигурите на елен-нинджа и рояк оси-мафиоти. Сложил е и карти, с които човек може да се припознае. Разбира се, неговата игра е предназначена само за хора с чувство за хумор - иначе трудно биха понесли клюката "Хъркаш като ауспух на мотор", 

"Чух, че крадеш чорапи"

или пък да бъдат оприличени на нахална невестулка, която си вре носа навсякъде...

Лазар Босаков е на 30 години и има от новите професии, за които може би не сте чували, освен ако не сте в сферата... Занимава се с "дизайн на потребителски интерфейс и изживяване". "Това означава, че се грижа не само как едно нещо изглежда, ами и как работи. Правя и много тестове с потребители, за да се уверя, че продуктът е интуитивен и максимално лесен за употреба. Това много ми помага и при разработката на играта", признава си той.

Настолните игри са нещо старо, но могат да са и ново. Има толкова много разновидности, че всичко опира до компанията и нейните предпочитания. В свят, който става все по-дигитален, а хората - все по-отдалечени, този тип забавления, логично са спасението от скуката. Те са и начин за сплотяване и истинско забавление. Да, някои са шумни, други изискват да активираш цялото си внимание, но определено си заслужава. Истинското забавление, живият живот, изисква преживявания офлайн - да се събереш с приятна компания, да се откъснеш от дневните задачи и да играеш игра, която можеш да пипнеш. С хора, на които може да кажеш: "Не се сърди, човече".