Когато 162 радиоприемника пеят в един глас

Кръстю Берберов

- Зехме си радио и сея мъ карат да му плащам данък! Че защо, бе, джанъм? Че то си го лови от въздуха! Пък тока му аз си го плащам - оплакваше ми се кака Иванка едно време, тя беше чистачка в училището.
Радиото - тази истинска чудесия, се появява в България в началото на миналия век и бързо става много популярно. Това налага приемането на Закон за радиото (ДВ, бр.293 от 10 май 1927 г.), а след него и Правилник за неговото прилагане (ДВ, бр.293 от 29 март 1930 г.).
През 1935 г. тържествено е открита сградата на Радио "София". Лично цар Борис ІІІ реже лентата. Сливен пък печели ценни точки във вечното си съперничество с Ямбол, защото сливналия става първият ръководител на най-новото радио в Европа. Това е известният художник, поет, драматург, дипломат, с една дума - енциклопедистът Сирак Скитник (Панайот Тодоров).
Радиото навлиза в бита на хората не само заради хубавата и разнообразна музика, която излъчва, но най-вече заради новините. Обстановката в Европа е тревожна и всички с огромно внимание следят последните известия и от Стария континент, и от Америка и далечна Япония. По радиото новините се разпространяват най-бързо.
Тогава влакът пътуваше от София до Сливен цели 12 часа. Сутрешните новини пристигаха чак вечерта. Веднага, след като файтоните от гара Сливен минеха шумно по главната улица, проехтяваха виковете на вестникопродавците: "Зора", "Заря", "Утро-о-о"... Но новините им вече бяха остарели...
През 1942 г. всички радиоапарати в Царство България бяха запечатани в полицията с восъчни печати, за да могат да хващат само Радио "София". Тогава на вълната на националното ни радио започна да се чува един глас, който апострофираше говорителя, съобщавайки точно обратното развитие на събитията на Източния фронт. Немците бяха започнали да отстъпват. Някои по-куражлии бяха намерили начин да слушат Радио "Лондон". Новините от британското радио съвпадаха с апострофите на "Черната станция".
Тук трябва да се отбележи, че най-мощната радиостанция в Европа по това време е "Москва - Коминтерн" (Русия така е регистрирала тази радиостанция) - 100 киловата, докато нашето ново радио, излъчващо от височината край Вакарел, е едва 25 киловата. Войната между двете световни военни групировки - Оста: Рим-Берлин-Токио, и Тристранния пакт: САЩ-СССР-Великобритания, се беше пренесла и в ефира.
Радиото започна да се използва и за обявяване на въздушна тревога. Вече се знаеше, че щом започне непрекъснатото излъчване на военни маршове, ще прозвучат позивните: "Тополница-3", "Тополница-3", "Тополница-3", след което последвалите маршове се сливаха с воя на сирените и звъна на черковните камбани. Тревога!
Напълно ясно е защо държавата не е приложила Правилника на Закона за радиото от 1927 г., в който чл.36 гласи: "В случай на военно положение... радиоприемниците да се предават на хранение в съответните ТП станции." А чл.39 гласи: "Забранява се изработването и търговията с радиоприемници. За нарушение на горните членове се предвижда затвор от 1 година и глоба до 5000 лв." Властите са се нуждаели от средства за пропагандиране на официалната политика във военно време.
Появяват се и радиозаглушителите. Вечер, малко след като се чуеха първите радиосигнали на Радио "Лондон" - три къси и един по-дълъг тътен от тимпани, на същата вълна се появяваше невъобразим шум. Тогава баща ми започваше плавно да върти разпечатаното копче на апарата наляво или надясно и хващаше на друга честота британското радио. След малко и тук се появяваше заглушител и татко намираше друга вълна. Така се водеха "сраженията" в ефира и все пак истината се научаваше.
С годините интересът към радиоапаратите непрекъснато растеше. Внасяха се най-различни марки от цял свят. В издадения "Наръчник на радиоабонатите" през 1939 г. се посочват повече от 160 марки радиоприемници, одобрени от Главната ТП дирекция. Сред тях вече има и българско производство: "Родно радио", "Тулан", "Адмирал", "Марс" и т.н. Посочени са около 30 работилници в царството, където се произвеждат и ремонтират радиоапарати.
Често гостувах на Стефан Дългия. Апартаментът му беше пълен с интересни неща. Магнетофонът - "Ухер", а телевизорът - черно-бял "Блаупункт". Старият стереограмофон въртеше винилни грамофонни плочи, които сега отново излизат на мода. Обикновено го сварвах надвесен да човърка някакъв стар приемник. Професията му на радиотехник почти се беше превърнала в хоби, от което той понякога припечелваше.
- Митко Балджиев ми го донесе да го оправя. И другите два са негови - сочи Стефан към радиоантиките.
Тогава узнах, че юристът Димитър Балджиев колекционирал стари радиоапарати, които благодарение на Стефан отново проговорват и пропяват.
Стефан Стефанов, който беше и професионален художник-фотограф, си отиде от този свят заедно със своите таланти. Балджиев ми се оплака:
- Като открия нещо за моето хоби, се налага да ходя чак до Смолян. Там живее един от последните радиотехници в България - Съби Мезински.
Дали не е време в улиците на народните занаяти да се появят и поправачници на радиоапарати?
Бях много любопитен да се запозная с колекцията на моя съгражданин, който притежава вече 162 стари лампови радиоприемника. Останах изумен в това царство на антики!
Митко започнал да се интересува от радиотехника още като ученик в местния електротехникум, даже успял да сглоби в една сапунерка транзисторно радио. После служил в свързочен полк, което му помогнало. През 1980 г. един "Филипс-Матадор" сложил началото на неговата колекция. И така тръгнало...
Най-старият му експонат е "Филипс 2514" с външен говорител от 1929 г., придружен с технически указания и инструкция за експлоатация.
Най-ценният апарат е "Телефункен 349", т.нар. "Котешка глава". Той също е с външен говорител. Това е колекционерска рядкост.
Всяка придобивка в твърде голямата вече колекция си има своя история. Сред традиционно тъмноцветните радиоприемници погледа ми привлича един светъл експонат. Бакелитовата му кутия е имитация на слонова кост, която след толкова години е запазила белотата си. Това е американски "Пилот", произведен в Чикаго през 1935 г. Димитър случайно узнал къде живее собственикът на антиката и се озовал в Своге. За сключването на сделката спомогнала бутилка червено сливенско вино...
Като пътувал с колата из Сливен, колекционерът забелязал два стари радиоапарата, заедно с други вехтории в една циганска каруца. Митко пресякъл пътя на вехтошарския транспорт и с хладен глас запитал откъде са тези апарати. Уплашените цигани започнали да се оправдават: "А бе, дадаха ни ги бе, бате. Таман се чудехме какво да ги правим, че то вътре няма желязо и за два лева?..." Димитър зарадвал вехтошарите с пет лева и получил приемниците.
Слушам още много истории на г-н Балджиев за неговите радиоапарати и за хобито му. Колекции на стари радиоапарати има в Националния политехнически музей, в Техническия университет в София, във Факултета по журналистика. Има и голям брой частни сбирки. Сред тях колекцията от стари радиоприемници на Димитър Балджиев е една от най-богатите в страната. Тя е част от нашето техническо и културно наследство и показва, че България винаги се е стремяла да бъде в крак с най-модерните технически постижения.



Димитър Балджиев

Снимки автора