Кога ще се върнем в ЕС?

Синьо копринено гащеризонче, късо до дупето, с джувка. Бели сандали с токчета, високи поне 20 см. Маникюр, прическа, гримче. До него - черен костюм, с черен остър чепик, по модата, като излязъл от банков офис. Само глъчката на още купчина деца наоколо - с дънки и прости маратонки, издава, че деветокласници отиват на училище. Първи учебен ден, 16 септември. Очевидно всеки ученик си има своя представа за институцията училище.  
Ето това е една от причините училищата по цивилизования свят да имат свои задължителни униформи - да заличат социалните неравенства между децата, за да има всяко от тях равен шанс при старта си в живота. В много страни на Европа униформите са задължителни, Великобритания води по елегантност на детските тоалети. И никой не протестира, че му се ограничава индивидуалността. Дори в Турция от 15 септември нататък ще се нагледате на цветове, модели и кройки, които всяко държавно училище е наложило. Там частни няма.
У нас преди 22 години обявихме униформата за тоталитарно творение на соца. Мразим го. Затова днес е демократично голи пъпчета да се разхождат из училищните коридори. Утре ще тръгнат и с токчетата отпред на обувките, щото и тази мода измислиха дизайнерите. Оставям настрана, че навремето при нас в първия учебен ден идваха Валери Петров, Блага Димитрова и фантастът Любен Дилов. Сега учителите се правят на шутове и водят фолкдиви и футболисти да бият звънеца, белким някак задържат отрочетата в училище. Има обаче една основна причина за това, че не сме със света. У нас не разбираме, че всяко училище трябва да има свое лице и свое достойнство. Униформата не е забрана в школото Х да носиш суитчър с американското знаме, а е уникален знак на въпросното школо, с който то се отличава от останалите и с който питомците му се гордеят. Когато започнем да мислим така за училището, тогава ще се върнем в Европа.