Кога да се редим на опашка за PCR тест?

Опашки се извиват пред частните лаборатории, които правят PCR тестове. Повечето от чакащите нямат сипмтоми, а са били контактни на заразен. Те обаче се смесват с хора, които вече имат клинична картина, докато чакат за проба. Според проучване на медиите, за тест се чака средно между 40 и 90 минути, трудно на такова място може да се спазва социална дистанция.

Директорът на една от лабораториите д-р Недялко Калъчев препоръча безсимтомните хора да не се тестват. Да стоят вкъщи и да правят проба, само ако проявят симптоми. Защото има повече риск да се заразат, ако чакат по опашки, пише „Булевард България“.

Пред медията д-р Калъчев коментира, че  през последните дни пред лабораторията се извиват големи опашки, а на ден се тестват по 500 души. „Дори още повече хора искат да си направят PCR тест, но ги връщаме, защото няма как да обслужим всички. Най-много са хората, които са контактни лица или такива с оплаквания“.

Бързите антигенни тестове бяха препоръчани от проф. Тодор Кантарджиев преди дни като алтернатива на по-скъпите и бавни PCR-и.

Проблем обаче възниква заради регулацията на регистъра, в който се вписват заразените с Covid-19, казва д-р Калъчев.

"За да може един пациент да бъде вкаран там като положителен, той трябва да даде положителен PCR тест. Чрез антигенния тест ти не можеш да вкараш човек в системата, да въведеш данните му, да го съобщиш на РЗИ. Пробата е безпредметна, тя стои в нищото и макар този човек да е с Covid, той не влиза в статистиката“, каза д-р Калъчев.

PCR-ът е необходимо изследване по-скоро за контактни лица, а не при хора, които вече имат оплаквания, казва той. Контактните лица на заразени с коронавирус не трябва да си правят антигенни тестове, ако нямат симптоми, защото най-вероятно резултатът ще бъде отрицателен.

Антигенният тест може да бъде фалшиво отрицателен, но почти никога фалшиво положителен.

"Безсмислено, когато човек е в клиника и антигенният тест е положителен, да му се прави и PCR. Няма смисъл, защото този човек е ясен – заразен е", каза още той.

Пулмологът  д-р Александър Симидчиев, който е началник на отделение в Медицинския институт на МВР,  препоръча на хората без симптоми, които все пак искат да се тестват, да не си правят PCR проба, а бърз тест.

„Но не от бързите тестове за антитела, а за антигени. Защото тези за антитела показват в исторически план дали даден човек се е срещал с коронавируса. А антигенните улавят част от вирусните частици. Личните лекари ще издават направления за такива тестове и няма да има нужда хората да чакат на опашки пред лабораториите и болниците, така ще има по-малко струпвания“, сподели той пред „Булевард България“.

„Тестовете за антигени са по-бързи, показват резултати за около половин час, докато PCR пробата излиза за минимум 6 часа. Антигенният тест е по-евтин – около 30 лева“, каза д-р Симидчиев.

Той споделя мнението на д-р Калъчев, че PCR тестът е натоварен с юридическо значение. При положителна проба от PCR, регионалните здравни инспекции се свързват със заразения, налагат му карантина и той влиза в официалната статистика. Положителният резултат от бързия антигенен тест не носи „никаква стойност“ за информационната система.

И д-р Калъчев, и д-р Симидчиев смятат, че намаляването на карантината от 14 на 10 дни е разумно решение, тъй като след 10-ия ден един заразен с коронавирус вече не може да предаде заразата. Според началника на „Цибалаб“ – след падането на карантината трябва да се направи още един PCR, докато пулмологът смята, че отпадането на втория тест след края на изолацията е правилното решение.

На въпрос кои са най-ефективните мерки, които могат да бъдат взети у нас, пулмологът каза, че носенето на маски, в комбинация с някои други ограничения, би донесло добри резултати.

„Вечерният час не е ефективна мярка. Той се прилага в Европа, но така само се отделя отрязък от денонощието, в който вирусът не се разпространява. Ефективни мерки са носенето на маски на открито, но в комбинация със затваряне на нощните заведения и стадионите, защото именно там се струпват много хора на едно място и заразата се разпространява лесно. Ако всички носят маски, това е една добра мярка. Проблемът е, че у нас тя е наложена, но никой не я спазва. Така преминаваме към шведския модел“, каза д-р Симидчиев пред „Булевард България“.

Той смята, че грипна епидемия през есента и зимата няма да има, тъй като, ако хората спазват мерките срещу коронавируса, те едновременно се пазят и от грип.

„Положението е едно и също – винаги около 15% от заразените влизат в болници, а от тях 5 на сто попадат в интензивни отделения. Колкото повече заразени има, толкова повече хора ще са в тежко състояние. А определен процент от тях, за жалост, няма да се преборят с вируса. От нас зависи колко хора ще попадат в лечебни заведения“, каза още д-р Симидчиев.