Кое какво е

След дълъг езиков и политически хаос у нас постепенно нещата взеха да се изясняват. Започнаха да получават истинските си имена.
Например да уволниш някой, който си е раздавал бонуси за десетки хиляди левове, е популизъм, каза Дянков. Да надничаш в канчето на същия този с бонусите също е популизъм.
Да искаш свалянето на ДДС-то на лекарствата обаче вече е безотговорност. Да говориш срещу повишаването на цените на какво ли не е антипазарна истерия. Да искаш вдигането на данъците за хората с по-високи доходи е безбожна анархия. А пък ако попиташ защо доходите от три години са замразени, започват да те гледат накриво като саботьор на идеални икономически теории.
Обаче. Да си носител на всички мрачни рекорди у нас и по доходи, и по болести, и по необразованост и прочие, е плод на финансова дисциплина. Да получаваш пенсия от 200 лева, от която даваш 100 за лекарства, си е мъжество и разбиране на природата на кризата. Да понесеш поредното вдигане на цената на тока само с един микроинфаркт е национално отговорно и е свободолюбиво преклонение пред мистиката на икономиката.
Да държиш хазарта с ниско ДДС е национално отговорно отношение към икономиката. Да държиш ДДС-то на учебниците високо обаче е полезно, защото приучаваш родителите към правилата на либералния пазар.
Някой трябва да се сети да издаде речник за отговорното, държавническо поведение към икономиката. Ама като му треснат 20 процента ДДС, едва ли някой ще може да си го купи.
И безотговорните елементи ще продължат недоволно да ръмжат, без да са наясно кое какво е.