"Код червено" за човечеството

Независимо от напредъка и еволюцията на обществата, от технологичното развитие и модернизацията на икономиката в редица сектори, все още сме силно зависими от природните и климатичните фактори. Глобалното затопляне е само част от цялостната проблематика. Ако оставим настрана полемиките около това дали глобалното затопляне е част от естествения цикъл на климата на Земята или в голяма степен се влияе от антропогенната дейност, промяната в климата е факт. Тази промяна няма как да не окаже своето влияние върху обществата, тяхното всекидневие, икономика, бит, политическа ориентация. Наблюдаването и анализирането на климатичните промени, както и тяхното документиране от научните среди, би дало добра обосновка и начало на политическите лидери и експерти как да се справят с последиците от глобалното затопляне и как да се адаптират към бързо променящата се среда.

Новият доклад на Междуправителствената група на ООН по изменението на климата (IPCC) е най-изчерпателният поглед към състоянието на науката за климата. Той е обобщение на заключенията, направени от първата работна група, и не представлява окончателна версия на цялостния доклад. Докладът е мащабен труд, който подробно описва обхвата на предизвиканото от човека изменение на климата и очакванията за това какво може да бъде бъдещето, ако емисиите на парникови газове продължат да се покачват. Пълният доклад съдържа близо 4000 страници, в изготвянето му участват 234 автори от 66 държави. Прогнозите, които могат да бъдат изведени от документа, не изглеждат никак оптимистични. Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш определи доклада като "червен код за човечеството".

Сред основните изводи на доклада е твърдението, че човешкото влияние "недвусмислено" е причина за затоплянето на атмосферата, океана и сушата. Промените в климата са характеризирани като "безпрецедентни", а самите експерти призовават за драстични съкращения на емисиите, за да може температурите да се задържат под границите, определени с Парижкото споразумение от 2015 г.  Според доклада "глобалното затопляне от 1,5 и 2 градуса по Целзий ще бъде надхвърлено през XXI век, освен ако през следващите десетилетия не настъпи дълбоко намаляване на емисиите на въглероден диоксид (CO2) и други парникови газове." Дискусиите около изменението на климата често включват идеята за предпазване на планетата от затопляне извън определените прагове, които учените и експертите са определили като червена линия, ако планетата иска да избегне катастрофални и необратими последици. Въпреки мрачните прогнози от доклада, учените имат вяра, че с обединени усилия световните лидери имат шанс да постигнат заложените цели за нулеви емисии.

Ето защо ключово значение ще има предстоящата Конференция по изменение на климата (COP26), която ще се проведе в периода 31 октомври - 12 ноември в Глазгоу, Великобритания в партньорство с Италия. Основните цели, които са заложени, са: 1) да бъдат подсигурени нулеви глобални нетни емисии до 2050 г. и поддържане на нивата на температурата под 1,5 градуса по Целзий; 2) адаптация за предпазване на общностите и естествените хабитати; 3) мобилизация на финансирането; 4) "Да работим заедно, за да постигнем". Преди самата среща се очаква участващите държави да преразгледат и преработят своите национални стратегии във връзка с договореното в Парижкото споразумение. Според световните лидери климатичните промени ще бъдат най-сериозната заплаха пред човечеството в предстоящите години.

Затоплящите ефекти от парниковите газове означават повишаване на морското равнище, повече бури, суши, горски пожари и други катаклизми. Това означава рискове за хранителните доставки, по-нататъшна загуба на видове и заплахи за крайбрежните популации. Очаква се хиляди хора да умрат вследствие на глад или природни бедствия.

Климатичните промени и конфликтите

Глобалното затопляне и промяната в климата на планетата неминуемо оказват влияние върху локалните конфликти. В региона на Африка могат да бъдат намерени най-много примери. По-голяма част от африканските народи са земеделци и животновъди. Вътрешното разделение на основа етнически и племенен принцип определя и територията на съответната племенна група. Климатичните промени, сушата, наводненията, обезлесяването водят до драстично преструктуриране на земята, което принуждава хората да мигрират в търсене на по-благоприятни условия, в които да отглеждат добитъка и реколтата си. Тези миграции от своя страна често водят до сблъсъци между племена и етнически групи за овладяване на съответната територия. Изменението на климата остава едно от основните предизвикателства, пред които са изправени страните от Сахел. Според прогнозите до 2050 г. температурата в региона ще се увеличи с 3 градуса по Целзий, което означава, че средните температури ще достигнат около 40 градуса по Целзий. Това ще окаже неблагоприятен ефект върху производството на храни в най-бедната зона в света. Около 50 млн. души от населението на Сахел са номади, които са зависими от стадата добитък. Недостигът на тревни площи предизвиква жестоки конфликти между местните фермери и номадите в страни като Нигерия, Мали, Чад и други държави в региона. Преди това подобни конфликти често се решавали на местно ниво чрез преговори. Сега ситуацията е толкова отчайваща, че често предизвиква насилие, което убива хиляди хора всяка година.

Освен проблема с изхранването, критичен става и въпросът за оцеляването и предприемането на мерки за сигурността на населението. Опустошителните пожари в Гърция, Турция и Италия са само малък пример за това, което ни очаква в бъдеще. 

Капитализмът и климатът

Непрекъснато растящата икономика изисква непрекъснато потребление на ресурси като изкопаеми горива. От своя страна това води до отделяне на по-високи емисии. Пандемията от КОВИД-19 понижи значително нивата на изхвърляните емисии и същевременно нанесе сериозен удар върху глобалната икономика. Традиционният икономически модел доказва, че е непригоден в съвременните условия, особено, ако политическите лидери искат да постигнат целите, заложени в Парижкото споразумение. Непосредствено се налага търсенето на нови пътища, които да предотвратят климатичната криза. Пътят на устойчиво развитие и зелена икономика би могъл да бъде решението. При този тип икономика възобновяемите източници все повече ще определят правилата на играта. Борбата с изменението на климата разкрива най-доброто и най-лошото от капитализма. Лишаването на икономиката от стандартния й модел на функциониране изисква алтернативи. Такава вече в редица страни става производството на слънчева и вятърна енергия. Голям напредък е фокусът върху производството на ново поколение превозни средства с електрическо задвижване. В капиталистическата икономика на първо място е печалбата. Общата цел както на частния, така и на публичния сектор е бързият и устойчив растеж на БВП, така че единствените действия в областта на климата, които компаниите или правителствата са готови да предприемат, са тези, които няма да рискуват да забавят натрупването на богатство.

Парижкото споразумение

Парижкото споразумение е правно обвързващ международен договор за изменението на климата. Той беше приет от 196 страни по време на COP 21 в Париж на 12 декември 2015 г. и влезе в сила на 4 ноември 2016 г. Целта му е да ограничи глобалното затопляне до значително под 2 градуса по Целзий, за предпочитане до 1,5 градуса по Целзий, в сравнение с нивата от прединдустриалната епоха. За да постигнат тази дългосрочна цел по отношение на температурата, страните се стремят да достигнат глобален пик на емисиите на парникови газове във възможно най-кратки срокове.

Парижкото споразумение е забележителна точка в многостранния процес на изменение на климата, тъй като за първи път обединява всички нации в обща кауза за предприемане на амбициозни усилия за борба с изменението на климата и адаптиране към неговите последици. Прилагането на Парижкото споразумение изисква икономическа и социална трансформация. Парижкото споразумение потвърждава отново, че развитите страни трябва да поемат водеща роля в предоставянето на финансова помощ на страни, които са по-уязвими, като същевременно за първи път насърчават и доброволните вноски от други страни.