18 Юли 2025петък02:01 ч.

Кобургщини

/ брой: 235

автор:Тодор Коруев

visibility 4297

В блатото на т.нар. демократичен преход непрекъснато се въдят епидемични заболявания, каквото е политическата уртикария, чиято клинична картина е: сърбежи по тялото, което води до разчесване, впоследствие на което силният сърбеж предизвиква раждането на безумни идеи и желание колкото се може по-скоро да се огласят публично с цел да се изуми околността, най-малкото, ако не друго, алергичният да бъде забелязан и да напомни за своята особа. Най-често резултат от тия уртикарии е ровенето в битпазара на историята. На фона на смазващата икономическа, социална и духовна безпътица в страната починът да се погребе у нас цар Фердинанд ми дойде в повече. Всичко Мара втасала...
Знае се, че тленните останки на монарха лежат в дървен ковчег в криптата на черквата "Свети Августин" в Кобург от 1948 г., но някои видни нашенци ги засърбя, че "за реабилитиране на историческата мярка" Фердинанд трябвало да бъде най-сетне погребан у нас. С искане те да бъдат положени в римокатолическата катедрала "Свети Лудвиг" в Пловдив, се обърна към държавните институции - президент, правителство и Народно събрание, инициативен комитет, начело на който се е възкачил вездесъщият Гиньо Ганев. Странно, че не друг, а човекът-парламент, върлият конституционалист, почетният председател на Отечествения съюз (бивш Отечествен фронт), зетът на Кимон Георгиев и най-сетне първият омбудсман на Република България, апелира към нашето чувство за дълг пред тези, които са управлявали България, и настоява да изпълним желанието на Фердинанд, който някога бил пожелал (естествено след позорното му бягство, наричано дипломатично абдикиране) да бъде погребан в България. Ето един класически пример, достоен за учебник, как личност, дори такава като Гиньо Ганев, никога не е късно да се окепази. "Върхът на българския политически виртуозитет" сам си надроби попарата, обличайки тогата на царски траурен церемониал майстор. А министърът без портфейл Божидар Димитров, истински шемет, който през ден, през два ни шашардисва с покъртителните си интерпретации на историята и съвременността, подрипна след инициаторите: Цар ли е, давай го, ще го турим в Пантеона на българските владетели, колко му е. Лесно му е на Божо, на всичкото отгоре той е строг, но справедлив, казва го "право куме в очи", че "Фердинанд е продал България и българската армия". Но нали е бил цар! Замисленото държавно погребение е може би първата крачка от честванията на 150-годишнината от рождението на най-дълго царувалия монарх от Третото българско царство, която се навършва на 26 февруари 2011 г., т.е. проправя пътя към реабилитирането му. Както върви, може и паметник да му издигнат. И пак да тръгнат подписки за монархия. Наистина годишнината е повод трезво и задълбочено да се оценят от историците тези 31 години князуване и царуване на доведения за монарх от виенските кафе-шантани Кобург, но колкото и да ни убеждават в несъмнените му заслуги за независимостта на България (на 22 септември 1908 г. във Велико Търново го помолиха да стане цар и той прие!) и "в мисията му да превърне България в нова европейска сила", фигурата на Фердинанд I хвърля мрачна сянка върху нашата политическа история, с неговото име са свързани най-големите злочестини в българската национална съдба. Стефан Стамболов е прозрял точно: "Българският народ ще ми прости всички грехове, но никога няма да ми прости, че докарах Кобурга на българския престол."
Иска ми се да бъда милозлив, но, кажете ми, как се преглъщат двете национални катастрофи. Не друг, а цар Фердинанд хвърли народа ни в касапницата на Междусъюзническата и на Първата световна война. Вманиаченият Кобург заживя с мечтата да влезе триумфално в Цариград като "император на Ориента", поръчал си бе дори короната. Тази негова мания окончателно попари надеждата за национално обединение на българския народ. Резултатът е 400 хиляди убити българи, над 200 хиляди осиротели семейства, 250 хиляди пленници, повече от 30 милиарда лева държавен борч, репарации за над 2 милиарда и 250 милиона златни франка, загубени територии, стотици хиляди бежанци.
Ако внукът царски Симеон Сакскобургготски поиска да погребе дядо си у нас, никой няма да го спре, но тая тема "не била приоритетна за него", макар "да е актуална от 70 години". Малкото лисиче сигурно се надява, ако все пак се реши въпросът, погребението да мине на държавна сметка. Странно как толкова години и не помисли да подмени дървения ковчег с каменен саркофаг, в каквито са останките на прадядо му и прабаба му. Та сега Гиньо да рови царските кости.

Средствата по ПВУ за саниране са спасени

автор:Дума

visibility 746

/ брой: 130

Словакия пак блокира санкции срещу Русия

автор:Дума

visibility 812

/ брой: 130

Джорджеску остава под съдебен контрол

автор:Дума

visibility 740

/ брой: 130

Париж отменя два официални празника

автор:Дума

visibility 801

/ брой: 130

Пекин стопля отношенията с Брюксел

автор:Дума

visibility 716

/ брой: 130

Възможности

автор:Александър Симов

visibility 780

/ брой: 130

Ах, леглото

автор:Аида Паникян

visibility 781

/ брой: 130

Пълен батак при хранилището за ядрени отпадъци

visibility 753

/ брой: 130

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ