КНЯЗЪТ

Вчера бе Денят на народните будители. Искаше ми се на този ден да се говори повечко за един от тях - Георги Стойков Раковски, родом Съби (Сава) Стойков Попович, в "Котел сербез касаба", защото се навършиха 190 години от рождението му. Но не би, пък и да си спомняте как бе почетена годишнината. Имаше тържество в Котел, посетено от президента - два-три кадъра в телевизионната хроника и толкоз. Във вестниците, с изключение на два, не излезе ред за този "мечтател безумен, образ невъзможен", обзет от "любов исполинска" и "вражда сатанинска". Добре, че Вазов го е описал по изумителен начин, та можем да го почетем чрез стиховете му: "... тук мъдрец замислен, там луда глава, /мрачен узник в Стамбул, генерал в Балкана,/ поет и разбойник, под съща премяна..." Мислех си - защо депутатите не зарязаха за час мухабетите, та да си поговорят за Раковски като политик... От полза щеше да им е. Ала не им отърва, защото я се намери, я не някой измежду тях да рече като него: "Колкото и да се убогатявах, нямах никакво удоволствие, понеже упознавах вся страдания нашего беднаго народа и гледах, че от ден на ден пропадва в по-големи угнетения... Това беше в мое сърдце станало язва неизлечима..." Колцина нашенски политици се измъчват от тая язва неизлечима... Та те предпочитат да си живуркат безгрижно като в моден журнал.
Раковски в отличие от други народни будители, събуждащи народната свяст със знание и просветата, е апостол и воин, той има две оръжия - "пресата и сабята". И пак Вазов: "... мисъл и желязо, лира и тръба:/ Всичко ти бе вкупом за една борба." Личност, надарена с остро публицистично перо, поет с плам, той е и революционен мислител, народен войвода с ратоборбен дух. Проф. Светлозар Игов го нарича "най-пламенния идеолог на националния романтизъм" не само заради изповеди като тази: "Любовта към отечеството превъзходи сичките световни добрини и тя е най-утешителната мисъл за человека на тойзи свят", а защото всички дела и писания на този "неповинний българин" са проникнати от народните стремления. Дори интересът му да се издирват "най-стари чърти нашего бития, язика, народопоколения, стараго ни правления, славнаго ти прошествия и пр." - всичко у него е за "България, мила мати". 
  Найден Шейтанов, до когото дълго нямахме достъп, пише, че Раковски е наш народен идеолог - подобно на Симеон и Богомил - наше светогледно величие. Който не схваща, че тоя велик българин е преди всичко митичен, едва ли разбира нещо от Раковски. С идеологическата му същина според народопсихолога е необходимо да се обясняват неговите възгледи - фолклорни, етнографски, етимологични, исторични и пр. Ще добавя - дори и езиковата екзотичност на поемата "Горски пътник". 
  Проф. Трендафил Митев се е захванал с тема, за която е необходима научна дързост, чета неговата студия "Българското политическо апостолство" в сп. "Понеделник" - прелюбопитно и полезно научно четиво, и търся там Раковски. Отредена му е ролята на "основоположник на българското дипломатическо апостолство": "Той пръв тръгва като представител на нашия народ  да хлопа на "правителствените порти" в Атина, Белград, Цетине, Одеса и Букурещ с цел да търси външна подкрепа за българското дело." И си спомних Венцеслав Начев, мир на праха му, как вдъхновено описа в едно свое есе дипломатическото поведение на Раковски, който се държи като аристократ и владетелен княз: "Мундирът му е великолепен и по източно разточителен. Великолепен е и екипажът му (файтонът). В него са впрегнати бели атове (жребци). С натежали от оружия силяци вредом го придружават ръстати стражници. Дивом са се дивяли простосърдните българи, пък и събролята, пред тоя болярски салтанат, че и укорно са промърморвали, че всичко туй е голям зарар. Не са смисляли те, че политика не се прави с продънени потури. А Раковски е знаел, че влиза в историята, а и си е давал сметка, че трябва да влезе подобаващо. Защото той е бил лицето на една бъдна, свободна България. И той се сили да се държи като самостоен властелин. Ще рече - имал е съзнание за мисия!" Проф. Митев, очертавайки апостолството на Раковски, не пропуска и осмислянето на стихийната четническа тактика и осъзнаването на идеята за създаване на комитети сред самия поробен народ. Но най-главното за него е, че чрез легиите Раковски изковава професионално подготвения лидерски политически елит на българската националноосвободителна революция. Да припомним, че и Левски минава под клетва при Раковски.
  Ботев го нарича "незабвен учител" и жали: "Де го сега Раковски да станем другари и да преобърнем всичкото хорско злато и сребро на олово и на желязо." "Неповинният блъгарин", князът на революцията, ни е потребен и днес!