28 Март 2024четвъртък13:50 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Княгиня с корона от обич и надежда

Легендарната Райна Попгеоргиева Футекова - войник сред войниците на Априлското въстание

/ брой: 146

автор:Петра Ташева

visibility 5150

АЗ УШИХ БАЙРЯКА,
АЗ МУ ТУРИХ ЗНАКА:
"СМЪРТ ИЛИ СВОБОДА".
АЗ СЪМ РАЙНА ПОПГЕОРГИЕВА.

   
Кой не знае за Райна Княгиня! За нея са написани разкази, стихове, романи, а народът й пее песни! Той я нарекъл Княгиня, сложил й корона от обич и надежда за възкръсването на Българската държава. Двадесетгодишната главна учителка в Панагюрище ушила знамето на Априлското въстание в 1876 г. То е един от атрибутите - символи на държавата, за която мисли Георги Бенковски. Той е приготвил и другия важен символ на държавността - печата.
Петте века робство не са погубили  въжделенията на българите за самостоятелна държава, за свои князе и княгини, за родни управници! Народът никога не е спирал да вярва, че денят на свободата ще дойде! И той идва в Панагюрище - кратковременната столица на Априлското въстание! Но след десетте дни на опиянение и ликуване започва разрухата, изпепеляването и погубването на стотици хиляди българи!
Райна Попгеоргиева останала със семейството си в Панагюрище - така е решил баща й поп Георги. Смятал е, че щом покажат покорство, няма да пострадат. А турците нахлули в двора на къщата им, пребъркали отеца за ценности и го застреляли пред очите на близките му. Арестували Райна, разпитвали я, жестоко я изтезавали, изнасилвали, подигравали се с титлата й Княгиня, а тя отговаряла:
- Аз съм само една скромна учителка. Уших знамето, защото воеводата ми заповяда, защото народът искаше.
Смелата и корава българка стоически издържала малтретирането, нечовешките мъки, страданията, които й причинили турците в едномесечния престой в затвора в Пловдив.
Видяла се преди това за първи път с Георги Бенковски на заседание на революционния комитет в града. Той й се представил така:
- Аз съм този, който знае всичко и не знае нищо, който бива навсякъде и никъде, говори за всичко и за нищо, т.е. аз просто съм бунтовник, а ако искаш и апостол, който проповядва на народа да се подготвя, защото скоро ще настъпи денят, когато турците ще ни нападнат неочаквано и ще ни изколят като овце!
И продължава:
- На теб се възлага длъжността да ушиеш знамето за българските юнаци.
Райна оцелява в студовете на зандана само на хляб и вода благодарение на силната си вяра и воля. Топлят я спомените, подкрепят я светлите мигове, когато е била около красивия и обаятелен Георги Бенковски. В душата й са скътани онези трепетни дни, когато е везала знамето, когато на 22 април то е осветено. Тогава тя е казала на харизматичния синеок апостол:
- Войводо, аз сама уших знамето, сама искам да го понеса и да бъда войник в редовете на войниците!
Облича се, препасва сабя и револвер, възсяда избран кон и обикалят града с Бенковски, за да оповестят свободата. После застава отляво на войводата. А народът в Панагюрище празнува, пее, постила им килим от цветя и възторжено ги приветства с възгласи:
- Да живее княз Бенковски, да живее Княгиня Райна! Честито ви Царство! 
В мрака на затвора я посетил кореспондентът на лондонски вестник Макгахан. Журналистът усетил трепетите на една влюбена жена, когото тя говорела за Георги Бенковски, че е "висок, красив мъж, с руси мустачки и сини очи, красноречив, с пламенно дар слово". Кой ли е можел да устои на обаянието и чара на пламенния копривщенец?
За Райна се застъпват европейските дипломати у нас и тя е освободена от американския консул Скайлер. Да се учи в Русия я изпраща руският консул в Пловдив  - българинът Найден Геров. Там тя учи акушерство. Там написва и своята "Автобиография", която излиза първо на руски език, а у нас - и на български.
През 1882 г. Райна се омъжва за Васил Дипчев и ражда петима синове - Иван, Георги, Владимир, Петър и Асен. Има и едно осиновено момиче - Гина. Петър случайно се застрелва 12-годишен, Георги завършва Морското училище, а останалите синове - Военното, и стават офицери. След 9 септември Владимир "изчезва безследно", а другите са репресирани и дълго прекарват по наказателни лагери.
Животът на Райна е низ от благодеяния. Хиляди са жените, добили рожбите си с нейната безрезервна помощ. Помага на 32 панагюрски сирачета да учат. Нейни са и заслугите за построяването на "Майчин дом" в София. Софиянци искат квартал "Орландовци" да се нарича "Райна Княгиня", но за цар Борис Трети княгини са само сестрите му.
Днес името на Райна Княгиня носят много наши училища и читалища, както и връх на остров Ливингстън в Антарктика.
През 1902 г., за 25-годишнината на Априлското въстание, Райна ушива три знамена - копия на знамето за Априлското въстание. Едното сега се пази в къщата-музей "Райна Княгиня" в Панагюрище, другото е във Военноисторическия музей в София, а третото изгаря по време на бомбардировките в София.
В софийския квартал "Красна поляна" Райна Княгиня има съименничка и следовница - Райна Стефанова, която също шие и бродира реплики на българските знамена-светини. Първо извезала Самарското знаме, защото Никола Корчев - спасителят на знамето, е от родната й Долна Диканя. Подарила го е на общината на селото.
Тази година, когато на утрешния ден отбелязваме 100-годишнината от смъртта на Райна Княгиня, тя е извезала реплика на Панагюрското знаме и го е дарила на къщата-музей "Райна Княгиня". Райна Стефанова продължава да шие и бродира наши скъпи знамена-реликви и доказва, че огънят на родолюбието живее, твори и милее за България!                          


Райна Княгиня                                       Знамето

Райна Стефанова пред паметника                Къщата-музей в Панагюрище
на нейната велика съименничка
в Панагюрище





 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 211

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 225

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 204

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 152

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 174

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 194

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ