КНСБ предлага фалит за неплатени заплати

За промяна в Търговския закон, която да позволи на работниците да искат фалит на предприятието, ако не са изплатени възнагражденията, настояват от КНСБ. Аргументът е, че по този начин работниците и служителите ще могат да ускорят фалита на некоректни работодатели, за да получат парите си, или поне ще бъде ускорена процедурата по отпускане на средства от фонда за гарантиране на вземанията. В момента вземането на неизплатени възнаграждения е на четвърто място след банки и др. кредитори при фалит на фирмата. Във фонда за гарантиране на вземанията има над 270 млн. лв., като за 2015 г. са изплатени едва 1,118 млн. лв. на 280 души. В същото време по данни на ГИТ през м.г. фирми са дължали заплати на 12 654 души, изплатени са около 24 млн. лв. след намесата на инспекцията по труда, но останали дължими 19,5 млн. лв. Продължителността на забавяне на възнагражденията рядко надхвърля 3 месеца.
Записът в Кодекса на труда, че при затруднения работодателят може да плаща 60% от дължимото трудово възнаграждение (чл. 245а) да бъде приравнен към записа в Конституцията, че работодателят изплаща цялата заплата на работника или изплащането на 60-процентното възнаграждение да не е повече от 2 месеца, настояват от синдиката. Годишно се плащат около 20 млрд. лв. заплати в България, а дължимите възнаграждения са по-малко от 20 млн. лв., коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров. Той смята, че дължимите възнаграждения са много повече, особено като се има предвид, че около 30% от брутния продукт са в сивата икономика.

У нас има 10% безработица плюс 180 хил. отчаяни

Имаме сравнително висока безработица - около 10%, имаме и около 180 хил. отчаяни безработни, които никъде не се регистрират, коментира бившият социален министър Иван Нейков. По думите му няма механизъм, чрез който човек да види инвестицията върху себе си. Държавата работи само с един инструмент върху доходите и това е минималната заплата, казва Нейков.
Нова публикация на Евростат констатира, че България е страната от ЕС, в която делът на хората, живеещи в тежки материални лишения, е най-голям. Страната е и сред малкото членки на ЕС, където положението се е влошило. През 2014 г. в тежка бедност са живели 33,1% от населението, а през 2015 г. са 34,2%.