КНСБ: Най-много са болничните между 15 и 30 дни

Най-голям е ръстът на болничните за период между 15 и 30 дни. Това показва анализ на КНСБ за периода 2011-2018 година.
Тенденцията на увеличаване на срока на ползване на болнични поради общо заболяване и изместването им към по-продължителни периоди (между 15-30 дни) води и до по-висок разход на едно лице с обезщетение през годината, отбелязват от синдиката в своя позиция до медиите.
Данните показват динамиката в разходите за краткосрочни обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, но далеч по-важно е да се анализират причините, както и някои детайли, които обясняват несъстоятелността на твърденията на част от работодателските организации, че от 1/3 до 2/3 от болничните листове с продължителност до 7 дни са фалшиви, коментират експертите от КНСБ.
Делът на болничните листове с продължителност до 7 дни, за които се отнасят обвиненията на част от работодателите за сериозни злоупотреби и ползване на фалшиви болнични листове, е нисък на фона на общия брой болнични листове с плащане, както и за разходите за обезщетения по болест като цяло, твърдят още от синдиката.
Увеличаващият се брой дни във временна неработоспособност, който натоварва работодателите и техните разходи за болнични, изплащайки за първите три дни възнаграждение на лицата, се дължи не на късите по срок болнични листове, а на тези с по-дълъг срок.
Най-голямо влияние върху общото нарастване на разходите за болнични оказват все по-големия брой болнични листове с продължителност от 15 до 30 календарни дни, следвани от тези с продължителност между 8 и 14 дни календарни дни. Ясно е, че там е основната причина за увеличения брой изплатени дни във временна неработоспособност поради общо заболяване. Само през 2018 г. са изплатени 9 763,3 хил. дни за болничните листове с продължителност от 15 до 30 дни, показват данните.
В позицията на КНСБ се казва още:

"Когато разглеждаме нарастването на разходите за болнични, не можем да не посочим същественото влияние, което оказват икономическите фактори и политиката по доходите, а именно:

- нарастването на средния осигурителен доход за страната, в т.ч. на доходите, от които зависи неговият размер (минималната работна заплата, минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, максималният осигурителен доход). Ръстът на средния осигурителен доход за 2011-2018 г. е 49,8%, а на минималната работна заплата нарастването за същия период е 206%;

- увеличаване на дела на осигурените лица с по-високи осигурителни доходи сред получателите на парични обезщетения при временна неработоспособност поради общо заболяване;

- нарастване и на средномесечния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица, които по желание се осигуряват и за общо заболяване и майчинство".