КНСБ: Инфлацията намалява, храните поскъпват

Все още няма сериозен спад на цените на основните стоки и услуги, което натоварва допълнително бюджетите на домакинствата. Това коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров, цитиран от БНТ. 

"Има намаление на ръста на инфлацията, което не означава, че има намаление на цените. Тя все още е двуцифрена, което само по себе си генерира наистина сериозни допълнителни напрежения в бюджета на всяко едно домакинство. Затова смятам, че ключовият въпрос на бюджет 2023 е как ще отговори на тези очаквания на хората, които поради политическата криза бяха отлагани с месеци и месеци, но вече няма накъде", каза той.

 Димитров коментира, че все още не сме видели спад на основните стоки и услуги.

"Особено хранителните продължават макар и по-бавно своя ръст или са задържани на някакви по-високи нива. Дори оптимистичното звучене за минус 0,1% инфлация за май не успокои никой, според мен, защото доматите са си пак толкова, колкото са стрували преди няколко месеца. И няма как това да донесе по-спокойна перспектива на фона на това, че доходите като че ли позабавиха своя ръст. Миналата година имаше доста по-сериозни компенсаторни механизми", коментира президентът на КНСБ.

По-рано земеделският министър Кирил Вътев коментира пред БТВ, че цените на храните не могат да бъдат свалени със създадения от служебния кабинет тематичен сайт. Само конкуренцията може да свали цените, цените се определят от пазара и са въпрос на баланс между предлагане и търсене.

"Примерите със зърното са "очеизвадни", коментира министърът. 

По въпроса за въвеждането на таван на цените, както това бе направено в Хърватия, министърът каза, че това са временни мерки, които в кризисни ситуации могат да са полезни, но не могат да са постоянни и дългосрочни. 

"Постоянните мерки са тези, които ще направят агрохранителната верига много по-ефективна, отколкото е сега - от български производители на суровини и български преработватели, като целта е на пазара да има повече родни продукти, но не само плодове и зеленчуци", коментира министърът. 

Министърът отбеляза, че българските производители не са организирани по начина, по който са направили гръцките, румънските, сръбските, турските, испанските, италианските или френските им колеги, което им позволява да бъдат спестени излишни разходи. 

"Крайно време е българските производители и преработватели да си дадат сметка, че се конкурират с мощни кооперативи", добави Вътев.