Семейните аптеки искат работата им да бъде призната за здравна дейност

Собственици на семейни аптеки искат дейността по отпускане на лекарствата да бъде призната като самостоятелна здравна дейност и да бъде заплащана отделно от надбавките върху цените на медикаментите. Фармацевтите настояват за повече диалог при определянето на лекарствената политика в България. В своя позиция те поставят въпроси за бъдещето на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, обсъжданото прехвърляне на негови функции към нова обединена структура, бюджета на НЗОК и бъдещите рамкови договори. Аптекарите искат и по-достойно заплащане на професионалния им труд  при отпускането на лекарства, заплащани изцяло или частично от НЗОК.
Семейните аптеки са малко над 50% от всички аптеки в страната и имат особено важно значение за достъпа до лекарствена и фармацевтична помощ в по-малките населени места и отдалечените квартали. При голяма част от медикаментите за хипертония, астма и неврологични заболявания, които са 100% реимбурсирани, аптеките получават 15% надбавка. Тя обаче е недостатъчна, за да покрие разходите по обслужването на пациентите. С тази надбавка не можем да покрием дори режийните си разходи – за поддръжка на софтуер, помещение, заплати, за поддръжка на самите медикаменти и за да ги осигурим, да са налични, за да могат хората да си ги получат, обясняват аптекарите.  
Според тях формално всички аптеки са равнопоставени при продажбата и отпускането на лекарства, но икономическата ситуация на малките и големите обекти е различна. Големите аптеки и вериги често разполагат с широк асортимент от козметика и други продукти, докато семейните аптеки в малките населени места и крайните квартали разчитат основно на отпускането на лекарства.
Аптекарите предупреждават за тенденция за затваряне на малки аптеки заради невъзможността им да покриват разходите си и по този начин се задълбочава рискът от оголване на цели населени места откъм фармацевтична помощ.