Книга за патриарха на българския театър

Христо Цеков

Похвално е, че на книжния щанд се появи книга, посветена на 180 години от рождението на Добри Войников, роден на 10 ноември 1833 г. в Шумен. Авторка на творбата е Къна Бойчева, която я е озаглавила "В поприще за свобода народна", издателство "Рал Колобър". Вярно е, за знатния българин, изявил се в духовната култура, са писали Стилиян Чилингиров, Боян Пенев, Цветан Минков, Надежда Драгова, Петър Динеков и много други, но в случая авторката ни поднася нов прочит за безспорното място и роля на Д. Войников при отстояване на българщината. Едва ли има сънародник, запознат с богатия духовен живот в годините на Възраждането, който да не се е впечатлил от последователната активна позиция в тази насока от Добри Войников, не само като инициатор, но и организатор на замислените начинания, посветени на българската кауза в условията на османското владичество. Благородна даденост, на основата на която срещу името на Войников в българската история е посочен като просветен деец, писател-драматург и публицист. Към безрезервното съгласие с това обобщение обаче трябва да приемем още по-широк спектър за присъствието му в националноосвободителното движение при борбата за освобождението на Отечеството от турското робство. В такъв аспект очевидно авторката добавя към заглавието на титулната страница, че е "хроника на един живот, посветен на българската свобода".
Както обикновено авторката подхваща темата след задълбочено изучаване на архивните материали, пряко и опосредствено свързани с живота и делото на Войников. В конкретния случай тя е с едно съществено предимство като автор, защото години наред е уредничка в къщата-музей "Добри Войников" в родния му Шумен. Обстоятелство, при което служебният й дълг се сраства със засилен интерес към детайлите в живота и делото на възрожденския деец и дава възможност за още по-голяма убедителност в аргументацията при показване на Войников като личност в различните ситуации, които му поднася емигрантският живот. Продължителното "общуване" с Войников позволява на г-жа Бойчева да сведе до минимум "белите петна" от живота и по този начин да стигне до стойностната творба, която държим в ръцете си.
В съдържателен план хрониката на живота и делото на Войников закономерно започват с представяне на родното му място - град Шумен, учението му в Цариград и особено внимателно анализиране атмосферата в родното му огнище през лятото след края на Кримската война (1856 г.).
Умело, с изчерпателно информиране в какво точно е приносът на Войников, Бойчева представя историческото време в бунтовната 1868 г. с акцент на театралния подем и най-вече приноса на това изкуство за поддържане духа на българщината в условията на емиграция. В оценъчен план сполучливо е показано умението на театрала да приобщава домакините, не само румънската общественост, но и управляващите, включително краля и премиера на северната ни съседка, към каузата на борещия се български народ за национално освобождение.
И още! Освен като патриарх и създател на българския театър в тази творба задоволително е показано мястото и ролята на възрожденския деец, като активен участник в дейността на българското училище, българското книжовно дружество (дн. БАН) и особено подчертано в задграничния български възрожденски печат, включително издаването на в. "Дунавска зора", както и голямото му съпричастие към БРЦК в Букурещ. И толкова, доколкото в условията на политическа емиграция за успеха в борбата за национално освобождение са необходими обединяване усилията на сънародниците, авторката на творбата показва голяма част от изявите на Войниковите съидейници в различните му изяви като драматург, журналист, учител и пр. Чрез него ние се докосваме до стореното от Василаки Попович, Изидор Михаилиди, Васил Стоянов, Божидар Запрянов, Ангелаки Савич, Иванка и Димитър Горови, Киро Тулешков, Сава Филаретов, Сава Доброплодни и пр.
С една реч, чрез творбата за Добри Войников читателят навлиза в света на множеството още революционни дейци, за които е било въпрос на чест да се включат "в попрището за свобода народна".
Към малкото споделено за книгата за читателя ще бъдат твърде много интересни подробностите за взаимоотношенията на Войников с десетките възрожденски дейци, включително и съдбата на съпругата му Кириакица Войникова след смъртта на възрожденския деец.
Похвално е и показването на много снимков материал, чрез който се обогатява представата в персонален план за людете -съидейници на Д. Войников, както и за духа на времето.