Кметовете - назначаеми!

"Искам да разсея появилите се съмнения, че съм изпаднал в немилост и затова отсъствам от работа! Няма нищо такова, просто имам натрупани много отпуски и не е нормално да караме другите да си ги вземат, а ние да не го правим..." Това ни в клин, ни в ръкав обяви старозагорският кмет проф. Светлин Танчев в началото на последната си (засега) медийна проява.
Със сигурност щях да подмина нелепото обяснение. А че е е нелепо - няма съмнение: защото пред кого би могъл да изпадне в немилост един мажоритарно избран градоначалник на град като Стара Загора (пети по големина на населението и мисля, че дори на второ място по темпове на растеж!)? Освен ако проф. Танчев няма предвид да е загубил благосклонността на премиера Борисов?
Но пък подобно допускане означава, че кметът на Стара Загора не се възприема като функция от волята на гласоподователите, а... на премиера.
При това допускане съвсем резонно иде ред на въпроса: как сме в Европа, като се възприемаме за пионки?
Защото в онази Европа, чиито уж пълноправни членове сме от доста време насам - на първо място се говори за местно самоуправление и чак след това за някаква персонална подчиненост, пък била тя и на министър-председателя.
И се присещам, кой знае защо, за препоръките, които даваше преди много години един бивш кмет на Града на липите: как се отваряла вратата на министерския кабинет? С крак, защото двете ръце на просителя били заети - в едната с дамаджана хубаво вино, а в другата - с тава с печено агне.
Опазил ме бог да сравнявам някогашния градоначалник със сегашния, нищо че професорът обича да говори колко много срещи е направил с тоя и оня министър, та да се случи някой от проектите, дето ги обеща преди 3 години в предизборната си кампания. И дето или не се случват, или ако се случат - оставят след себе си съмнения и миризми за нещо недотам редно.
Но май се отклоних от първоначалното си намерение: да предложа от догодина кметовете (не само на села и паланки до 300 души, по предложението на ГЕРБ!), а въобще - да бъдат назначаеми. Имаме пример в най-новата си история - през 30-те години на ХХ век: тогава от горе до долу управниците били назначавани от централната власт, като изискването е било само едно - да бъдат юристи.
Какви са приемуществата - пестим от изборна кампания; отговорност за кадърността или некадърността на местния управник носи премиерът (апропо така и така Борисов лично гарантираше за всеки един от кандидатите на ГЕРБ, ако не сте забравили!); излишни стават областните структури (губернаторите сега служат най-често да опъват ушите на чуждопартийните избраници!); далеч по оперативно става управлението - един телефон до кмета и... готово: знае се кой трябва да спечели една или друга поръчка.
Няма нужда от съгласувателни процедури, тръжни и конкурсни перипетии, възможности за съдебни обжалвания и други такива глезотии. Както обичаше да казва старшината ни в карнобатскатата казарма: "Моля!" и "Ако обичате!" отсъстват от устава. В него има само "Слушам" и "Тъй верно!"
Колкото до изискването за юридическа диплома, май не остана град в България, дето да липсва правен факултет - пуска се една държавна поръчка, организират се кратки курсове (може и без откъсване от производството) и ще имаме нужните ни отговарящи на закона лица!
И все в тази връзка - след назначаемостта на кметовете да се премине към назначаемост на... народното представителство. Щото то и сега премиерът го е поел на ръчно управление - дори се учудва, когато някой от медиите рече да го попита що ще в парламента. Нали си спомняте отговора му: "Че нали съм председател на партията?!".
Ама ще влезем в противоречие с конституцията? И това е поправимо - заменяме само сегашния й член първи: "(1) България е република с парламентарно управление. (2) Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази конституция.(3) Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет. Вместо това -  далеч по простичкото: "България е република с еднолично управление в лицето на премиера Б.Б. Цялата власт произтича от Б.Б. Тя се осъществява непосредствено от Б.Б. и назначените от него. Никоя част от народа, политическа партия или друга организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на правомощия на Б.Б.!"