Клопки и капани

На един ловен излет преди години, много преди да стигнем уреченото място, наредени в индийска нишка по пътеката, стигнахме широко разпрострял клоните си столетен дъб. Поспряхме да починем и в този миг из камънака и шумата току-до нас прошумоля змия. Медянка. Зарадвах се, защото това беше добра възможност да разкажа на колегите си за това рядко и безвредно създание, и в мига, в който понечих да го направя, млад ловец до мен вдигна пушката и изпразни и двете цеви в животинчето и го направи на парцал. Сепнахме се, вдигна се прах, другите започнаха да се карат на младока, че стреля без нужда, и то в краката ни, а той се оправдаваше с упорството на тъпанар:
Змия ли е, требва да се гръмне, така знам аз!
Сещам се за този случай не толкова да припомня, че в гората няма място за невежество и жестокост, колкото да спомена, че капаните през ловния сезон ни дебнат навсякъде. И ако моят млад колега бе тогава в капана на простията, то много други клопки, които ние дори често не забелязваме, ни дебнат отвсякъде. Най-разпространен може би у нас е капанът на лакомията, който пишман ловци пълнят с дивечово месо всеки сезон, без оглед на закон, морал и съвест; много често, за да не кажа почти винаги, преминаващи без колебание и без наказание в сивата зона на бракониерството. Капанът на безнаказаността също е страшен и също нанася огромни вреди на дивечовите популации - виждали сте как се стреля безразборно по време на пъдпъдъчи лов по дърдавци, ястреби, соколи, дори кукувици, папуняци и авлиги. Интересен е фактът, че първобитните си страсти с катерички и кълвачи задоволяват хора, които смятат себе си за по-първи благодарение единствено на добитото си често по странен начин, да го кажа по-меко, материално благополучие и право на лов.
Или капанът на фукнята - легенди се разказват за големци, гръмнали за един излет по трийсет-четирийсет или повече прасета, за новобогаташи, снимали се насред цяла поляна, покрита с окървавени глигански трупове? Единственият извод от този им касаплък ние си го знаем - това е доказателство, че случайно са попаднали на престижните си длъжности, че като политици лъжат, че като бизнесмени крадът, а като мъже и ловци хич ги няма. Да не говорим за това, че в живота и в дейността си подобни хора се ръководят единствено от принципа "След мен и потоп", съчетан с редактираната от тях фраза на Левски: "Ако печеля - печеля за мене си, ако губя - губи само народа"?
Така че сега, когато до откриването на пъдпъдъчия лов остават малко повече от два месеца, нека се замислим за тези клопки и капани, които ни дебнат - лакомията, простотията, бабаитлъка, хитруването на дребно и на едро, фукнята и много други. И да не забравяме, че тези, които ги проявяват, сигурно са болни хора, които избиват комплексите си, като избиват дивеча.
А кого ще пазим - дивеча от тях или тях от закона, е въпрос на личен избор за всеки. В първия ще сме ловци, мъже, граждани. Във втория ще им скубем пъдпъдъците, ще им дерем прасетата и ще чакаме да ни викнат:
- Ей, цървул, я тичай до селото да ми купиш цигари!