Клонирането като бизнес

Информацията, че във Великобритания се е появило първото клонирано куче, хем е дежа вю, хем дава хляб за размисъл и дебати. Оказва се, че жителка на Острова толкова много обичала дакелчето си Уини, та сколасала да извади от джоба си "скромната" сума от 100 000 долара, за да се сдобие с живо копие на домашния си любимец. За да си го има ако не во веки веков, то поне още десетина-дванайсет години.
Нeмаловажна подробност обаче е фактът, че бизнесът с клонинги се прави не в самата родина на прочутата по цял свят овчица Доли, а от оказали се доста предприемчиви южнокорейци. Въпреки че правителството на азиатската страна, както и на много други държави, доста ограничават финансирането и никак не подкрепят клонирането. Като някои дори категорично забраняват подобни експерименти, камо ли насочените към човека.
Това се дължи най-вече на опасенията, че в не толкова далечно бъдеще естествено родените хора и други многобройни представители на фауната ще бъдат изместени от нов вид, създаден явно или тайно от "коварните" учени. И именно успехът на експеримента с Доли (а най-вече мащабната му рекламна и пиар кампания) отключва мощна лавина от разнородни реакции на случилото се. Защото и преди прочутата британска овца светът (най-вече на учените) знае немалко за метода на клонирането. И ако в СССР мишката Маша изпреварва Доли само с десетина години - факт, удобно пренебрегван от мнозина, то няма как да се зачеркне "скромното" постижение на немския ембриолог Ханс Дриш, разбрал още през 1892 г. как оплодотворената клетка на морски таралеж се дели на две.
Дребнотемието обаче никога не е било приоритет на учените. Експертите залагат не толкова на подробности около това кой, кога, къде, как и защо е открил метода на клонирането. За големите умове са по-важни най-вече крайните резултати на изследванията. Но някои от тях - искаме ли го или не - неизбежно поставят пред будното общество редица етични и философски въпроси. И ако опити, насочени например към изкуственото създаване на кучета-спасители или откриватели на укрити наркотици, както и към "възкресяването" на изчезнали животински видове, може да се каже, че са разбираеми и приемливи, то другата страна на медала не изглежда толкова лъскава. А по-скоро доказва, че хората, колкото и да им се иска, все пак не са богове. Най-малкото защото нерядко проявяват натрапчива склонност да превръщат творенията си, пардон, клонингите, в бизнес. Бизнес - не в най-добрия смисъл на думата.