Клетвата

Доц. д-р Игнат Минков

267-километровата ни граница с Турция е ограда на разграден двор. Жалко, тъжно и страшно ти става, като се замислиш. Онзи ден авджии наместо прасета са хванали 50 мигранти. Преди време 3-ма полицаи на 35 км от границата засичат други 54 - половин рота все млади мъже, от които един бе прострелян смъртно - събитието гръмна в цяла Европа. На колелото в Бургас при случайна проверка на КАТ са засечени 3 микробуса с неканени гости. В София вече ги ловят през вечер-две ту около "Женския пазар", ту край "Лъвов мост", или "Овча купел". Двайсетина души имигранти - цял взвод също млади мъже, бяха хванати дори в Банкя. Какво правят там, какви са, да не са решили да гостуват на г-н Бойко Борисов. Ами ако са с лоши намерения и, не дай си, боже, метнат бомба в двора на нашия министър-председател?! 
За опазването на границата ни по закон отговарят български държавници. Те са положили клетва да я пазят неприкосновена! Охраната е възложена на началника на Гранична полиция. Той е положил клетва за това. Ако не може да изпълни клетвата, да си подаде оставката. И да ни каже кои са причините, които му пречат да изпълни клетвения си дълг към своята държава. Но ние не виждаме нито подадена оставка, нито обвинения към други, които са му попречили да изпълни служебния си дълг. За работата на началника на граничната ни полиция отговаря главният секретар на МВР. Той нито уволнява неизпълнилия задачата си негов подчинен, нито го наказва, нито сочи причини и виновници границата ни да прилича на пробит бент. Нито пък той поема вината върху себе си и да си подаде оставката. Защото главният секретар на МВР също е полагал клетва границата ни да бъде непроходима. За работата на главния секретар на МВР отговаря министърката на вътрешните работи. А тя е и зам.-председател на Министерския съвет - има огромна власт. Но въпреки това границата ни се преминава май откъдето си искаш. Министърката също не поема отговорност за сполетялата ни беда. Приема я за нещо естествено, и тя не си подава оставката, нито сочи кой й пречи да изпълни държавническия си дълг, за което се е клела не къде да е, а в Народното събрание. Селяни от странджанските села край границата разправят на репортерите, че всекидневно виждат чужди хора, които влизат навътре в страната, някои дори се отбиват при тях, търсят храна. Разправят, че на ден преминават по 100-150 души. Влезлите нелегално пришълци вече надхвърляли 21 000 души!

 Оказа се, че охраняващите границата стоят доста навътре от граничната бразда - до 5 км. Съоръженията на границата, осигуряващи наблюденията на полосата, били останали без ток - бил спрян, защото МВР не е платило близо милион лева задължения към елекроразпределителното дружество. И за това няма виновни!
В края на 2013 г. КСНС при президента единодушно определи "бежанската вълна" като най-сериозната заплаха за националната сигурност. Бе решено на 130 най-трудно охраняеми километри от границата незабавно да бъде изградена телена ограда. Правителството на г-н Орешарски без бавене изгради първите 30 км и там нарушенията на границата намаляха 7 пъти! Но служебното правителство на президента Плевнелиев спря изграждането - с Турция се готвело подписването на споразумение за връщане на влезлите оттам незаконно имигранти. Такова споразумение няма! Второто правителство на г-н Борисов, докато вътрешен министър беше г-н Вучков, поднови работата по изграждане на оградата, но от февруари т.г. работата, възложена на областните управители на Хасково, Ямбол и Бургас, отново спря. Като най-уязвима се определя частта от границата източно от с. Крайново (община Бояново) до морето, т.е. през Странджа планина. Но наместо предвидените още 100 км, бе решено да бъдат изградени още 80 км. Сега май вече се говори за около 60 - но пък по-скъпи за изграждане. Никой не казва дали строителството  вече е подновено и какво е построено.
Българо-турската граница е единствената сухопътна граница на ЕС с ислямския свят, откъдето организирано нахлуват имигрантите. Наместо да поиска пълно финансиране на нейното опазване с европейски средства, нашето правителство се задоволява с трохи - за плащане на тока, захранващ охранителните съоръжения. Крайграничните застави не са възстановени, битовите условия за граничната охрана са незадоволителни, броят на граничните полицаи недостатъчен, работата по опазването на полосата - зле организирана. Каналджиите, които вкарват имигрантите и ги разкарват из цялата страна - чак до сръбската граница зад Видин, не се залавят и съдят. Армията ни, доколкото я има, практически стои отстрани и се задоволява с "оказване на логистична помощ" - границата не била нейна грижа! Имаме ли разузнаване, което да ни разкрива кой в Турция осъществява тези организирани и обезпечени с необходимата информация и електронна техника като на война набези в нашата територия, та да ги спрем? Не си ли даваме сметка, че случващото се в същността си е война срещу нас - 21 000 души вече са влезли у нас, от които повечето са млади мъже без документи, дошли чак от Афганистан! Как става това, кой ги организира  и защо? Кой в България носи и трябва да понесе отговорност за това?
Лошата охрана на границата (още повече, че това можеше да се предотврати) не е някакъв елементарен пропуск, какъвто всекидневно виждаме във всички сфери на държавното управление. Системното нарушаване на границата ни с Турция е конституционно наказуемо престъпление към българската държава, за което не може да има оправдание! То застрашава националната ни сигурност, отдалечава ни от влизането в Шенген.  Министър-председателят на страната можеше и отдавна трябваше да е предприел необходимите мерки, за да стане границата ни непристъпна. Това е неотменно негово задължение, за изпълнението на което и той е полагал клетва! Наместо това продължава шикалкавенето, наивната или наложена му "вяра", че Турция е наш приятел, ще ни спаси. Ще припомня на г-н Борисов една изстрадала във "вековете на съжителството" ни българска поговорка: "На турчина (агата) достлукът му е на коляното!" Не се надявам да е чел, но дано съветниците поне да са му споменали за "стратегическите дълбочинни" намерения на Давутоглу към България и Балканите, с когото той, като се прегръща, мисли, че е решил проблемите ни.
Мълчи и прокурорът на републиката! Какво още трябва да стане, за да разбере, че и той е длъжен да изпълни дълга си към отечеството, като потърси отговорност на виновните, за което също е положил клетва!