Класовата борба между азбуките

Игор  Греков
Русия и България

Много по-малко се знае, че в съветски времена на руския език му е било готвено още едно радикално преобразование -неговата латинизация. Този проект за латинизация на руския език се е оказал актуален след Октомврийската революция от 1917 година, тъй като прекрасно е пасвал на концепцията на В. Ленин и Л. Троцки за създаване и разпространяване на универсалната култура на пролетариата в рамките на бъдещата световна революция. По замисъла на народния комисар по просветата на СССР Анатолий Луначарски, латинската азбука значително би облекчила изучаването на руския език от световния пролетариат: "Необходимостта или осъзнаването на тази необходимост да се облекчи нелепата, натоварена със всякакви исторически предразсъдъци дореволюционна азбука, е възниквала в съзнанието на всички що-годе културни хора".
Впрочем, Ленин съвсем не е бързал да въведе за руския език латинската азбука. "Не се съмнявам, че ще дойде време за латинизация на руския шрифт, но сега няма да е добре да се избързва с това", - е писал той на Луначарски в личната им кореспонденция.
Въпреки това народният комисариат на просветата начело с Луначарски все пак е провел една голяма реформа на руския език: дореволюционната азбука е била прочистена от редица "излишни" букви (така, например, е била премахната буквата i, която е дублирала буквата и, буквата ?, дублираща е, буквата ?, дублираща ф), била е силно намалена употребата на буквата ъ, която преди революцията задължително се е пишела в края на всички думи, завършващи на съгласна.
Но от самата идея за латинизация на руския език болшевиките и присъединилите се към тях лингвисти не се отказвали. Планирало се от руската азбука като едно средство за русификация и национално потисничество от страна на царизма и православието най-напред да избавят православните неславянски народи на бившата империя, които вече имали своя писмена традиция на кирилица (например, жителите на Коми, Карелия  и др.). Също така се готвели да преведат на латиница и езиците на всички мюсюлмански народи на СССР, които са ползвали арабското писмо (за да се ликвидира ограмотяването по корана и последиците от религиозното ислямско образование), а също така езиците, които са имали своя оригинална писменост: грузинския, арменския, калмицкия, бурятския и др.
След края на гражданската война през 1922 година се е разгърнало едно уникално по мащабите си езиково строителство, което е признавало правото на всеки един народ, живеещ на територията на СССР, даже и на най-малкия, да използва родния си език във всички сфери на новия социалистически живот. Новата власт е заделяла огромни средства за създаване на азбуки, речници, учебници, а и за подготовка на учители, тъй като даже най-малките териториални единици - селските съвети с население от минимум 500 души, са получили езикова автономия - нещо, което е довело до появата на картата на СССР на голям брой твърде причудливи национално-езикови формации. В резултат на това в най-кратки срокове са били създадени унифицирани латински азбуки за десетки „безазбучни” или слабо грамотни народи на СССР, които безапелационно са били налагани по места, на тези нови азбуки е била прехвърлена цялата документация, а също така периодиката и книгопечатането. Към началото на тридесетте години латиницата напълно е изместила арабското писмо при всички мюсюлмански народи на СССР, много от азбуките на кирилица на неславянските народи и традиционната писменост на монголските народи (калмици и буряти). Положителната равносметка от предприетите усилия е ликвидацията на неграмотността и разпространението на началното образование сред всички народи на СССР за най-кратки срокове.
Скоро след това обаче, ситуацията започнала кардинално да се променя. Й. Сталин, който постепенно концентрирал в ръцете си цялата власт, е имал свое виждане за развитието на Съветската държава, което се отличавало както от възгледите на самия вожд на революцията Ленин, така и от възгледите на следващите си леви опоненти - Лев Троцки, Лев Каменев и Григорий Зиновиев. Сталин се е отнасял с далеч по-малък възторг към идеята за износ на революция, считайки за по-реално създаването на мощна социалистическа държава на територия, максимално близка до границите на бившата империя. Освен това, световната криза също е диктувала своите условия: колосалните загуби от преиздаването на новите азбуки за старото културно наследство и разходите по постоянните реформи е трябвало да бъдат съкратени.
През януари 1930 година комисията по латинизацията под ръководството на професор Николай Яковлев е приготвила три окончателни проекта за латинизация на руския език, която по времето на наркома по просветата Луначарски (1917-1929) се е смятала за "неизбежна". Политбюро, обаче, съвсем неочаквано категорично отхвърлило тези проекти и забранило занапред да се харчат сили и средства за този замисъл. В няколко свои публични изказвания Сталин подчертава колко е важно за по-нататъшното строителство на социализма в СССР да се изучава руския език. А от 1936 година латинизираните езици на СССР започнали масово да се превеждат на кирилица. Многостепенната езикова автономия бързо и повсеместно се ликвидирала, отстъпвайки място на "реабилитирания" руски език. На 13 март 1938 година е излязло постановлението на ЦК ВКП(б) "За задължителното изучаване на руски език в училищата на националните републики и области". През годините на Великата Отечествена война важността от владеенето на руски език от всички без изключение граждани на СССР се е потвърдила безпрекословно.