Класици на модерната българска живопис

В своята програмна ориентация галерия "Арте", не за пръв път, дава пространство на селекции от депата на частни колекции. Акцентира се върху малко познати, неизвестни до този момент произведения на знакови имена, които със своето показване пред публика попълват нашите представи за многообразните проявления на техния необозрим талант и творческа мощ.
Изложбата "Класици на модерната българска живопис" представя култови, митологични имена за българското изкуство. Генко Генков, Димитър Казаков, Иван Георгиев-Рембранд, Атанас Пацев, Атанас Яранов, Стефан Гацев - оценени днес като авангард, гордостта и достойнството на една културна територия в специфично време - 70-те и 80-те години на ХХ век, когато относително стагниращият социо-културен контекст поражда реакцията, волята и копнежа за едно ново изкуство. Изкуство, жадуващо за артистична свобода, за страстно разкриване в големите енергии на световната модерност от ХХ век. Времена, в които мярка, критерий за силно изкуство е неговата автономна, крайно субективирана, емоционално-психична и духовна енергия. Време, в което се поражда екзалтирано преживяване на условната реалност, на чисто пластическите отношения, битка за постигане на неподражаем артистичен код, автономна пластическа лексика и създаване на свой митопоетичен свят, пише в представянето си на изложбата проф. Станислав Памукчиев.
Генко Генков, Иван Георгиев-Рембранд, Димитър Казаков, Атанас Пацев, Атанас Яранов, Стефан Гацев изведоха стойността на своята творческа свобода, на своя личностен и духовен пробив, с цената на изстрадана социална несрета, аскетично уединение, саможертвено, обречено отдаване на истината за изкуство. 
Генко е нарицателно за бунтар, който взриви артистичната сцена с крайната експресия на своята живопис. Иван Георгиев-Рембранд отключи енергиите на дълбинния, психологически актив на формата и цвета. Яранов изведе докрай своя максималистичен стилистично чист, знаково монументален фигуративизъм. Суровият, епичен реализъм на Гацев воюваше за истината, Пацев създаде космос, а Казаков освободи екстазните езически енергии на народа си, за да ги дари на света. Всеки от представените художници извежда резултата на своята артистична природа до свое уникално тематично и пластическо откритие, до свое радикално въставане срещу скуката и конформизма в изкуството.
Днес дарените сме ние, осветени от творческата мощ на тези изключителни художници, белязали със своето присъствие българската култура в последните пет десетилетия, заключава проф. Памукчиев.