Класик на музиката на ХХ век

Минават дните, минават годините, много неща отминават, но някои събития и личности остават във времето. Тях не трябва да отминаваме, да забравяме. Сред великите творци в областта на музиката в отминалия век се извисява гениалният руски композитор Сергей Прокофиев (1891-1953). Създател на забележителни оперни, симфонични, камерни, клавирни произведения, той е всепризнат класик на музиката на ХХ век.
Последните години са изпълнени с идейни и обществени противоречия, с хаос и неразбории, с непризнания и субективни пристрастия, с недоказани отрицания. Капиталистическа Европа не може да се примири с внушителните завоевания в областта на изкуството и културата, на музиката на доскоро социалистически страни и особено на Русия.
Имената на Шостакович, Кабалевски, Хачатурян, Хренников и още много други композитори са олицетворение на високохуманно и съзидателно музикално творчество. Сред тях се очертава бележитата творческа личност на композитора Сергей Прокофиев - класик на музиката на ХХ век.
Длъжни сме да помним и да не забравяме времето на тези забележителни творци и тяхното изкуство, епоха на велико музикално изкуство, родила шедьоври.
Творчеството на Прокофиев, огромно и всеобхватно както по тематика и съдържание, така и по форма и жанрове днес е всепризнато за истинска класика. Неговата музика продължава и днес да живее и да вълнува със своята необикновена художествена сила и красота умовете и сърцата на милиони хора от всички краища на света. Произведения като "Ромео и Жулиета" и "Пепеляшка", "Война и мир", "Александър Невски", "Иван Грозни" и "Страж на мира", Класическа симфония, пета, шеста и седма симфония и още много други са безсмъртни и ще живеят вечно.
Творческият път на Сергей Прокофиев е изпълнен с много труд и творческо дръзновение. В своята автобиография композиторът отбелязва с топлота, че майка му е давала да свири огромно количество произведения, обсъждайки с него какво му харесва и защо. "По такъв начин в мен отрано се разви самостоятелност в мисленето и при оценяването на различни музикални произведения" - отбелязва Прокофиев.
През 1904 г., 13-годишен, Прокофиев постъпва в Петербургската консерватория със специалност композиция. На комисията, пред която се явява на приемен изпит, Прокофиев представя немалък творчески актив: четири опери, две сонати, симфония и много клавирни произведения, което прави силно впечатление на присъстващите професори, прославените руски композитори Римски-Корсаков, Глазунов и Лядов.
"Приемният изпит премина твърде ефектно - спомня си Прокофиев. - Преди мен пред комисията се яви мъж с брада, който представи всичко на всичко романс без акомпанимент. Аз влязох, огъвайки се под тежестта на двете папки, в които лежаха 4 опери, 2 сонати, симфония и достатъчно много клавирни пиеси. "Това ми харесва" - каза Римски-Корсаков, който водеше изпита."
Учители на Прокофиев в консерваторията са Римски-Корсаков по оркестрация и композиция, Лядов по хармония и контрапункт, Черепнин по дирижиране и Есипова по пиано. Още като студент той участва в публични концерти като пианист и композитор, изпълнява свои произведения.
След завършване на консерваторията Прокофиев се отдава на активна творческа и концертна дейност. Той създава произведения от различни жанрове, между които операта "Игрок", балета "Приказка за шута...", симфоничната "Скитска сюита", втори концерт за пиано, "Грозното пате" по едноименната приказка на Андерсен, много пиеси за пиано и знаменитата "Класическа симфония" - творба, която в кратко време придобива световна известност.
Талантът на Прокофиев бил високо оценен от писателите Максим Горки и Владимир Маяковски. Взаимните симпатии между Прокофиев и Маяковски ги събират често заедно.
През 1918 г. с разрешението на съветската власт (на Луначарски) Прокофиев заминава на концертна обиколка в Европа и Америка. Поради различни причини и обстоятелства обаче завръщането му се забавя дълги години. През този период младият композитор се проявява като изключителен пианист, с необикновена техника и самобитен изпълнителски облик. Неговите концерти са предизвиквали нееднократно възторга на публиката. Едновременно с концертната дейност той отделя най-голямо внимание на творчеството и създава редица забележителни произведения, между които 3 концерта (трети, четвърти и пети) за пиано, няколко балета, сонати за пиано, камерни и симфонични произведения, включително 3 симфонии и др. Големият интерес, проявен още в детските години към операта, се запазва и през годините, които Прокофиев прекарва далеч от родната страна. Той написва няколко опери, между които се откроява остроумната, пълна с духовитост и хумор опера "Любовта към трите портокала" по едноименната приказка на Карло Гоци.

На няколко пъти Прокофиев концертира в Съветската страна, а през 1932 г. окончателно се завръща в своята родина и се включва активно в музикалния живот на страната.
В първите години след завръщането композиторът пише музика към филми и театрални спектакли, клавирни и вокални произведения. През този период се появява и едно от най-зрелите и оригинални произведения на композитора - балетът "Ромео и Жулиета" по едноименната трагедия на Уилям Шекспир. С огромна сила и емоционалност авторът е успял да въплъти в музиката на балета безсмъртните образи на героите от Шекспировата трагедия и да разкрие основната идея - стълкновението, конфликта на всепобеждаващата сила на любовта с мрачните сили на средновековието.
През 1938 г. бележитият съветски кинорежисьор Сергей Айзенщайн създава знаменития филм-епопея "Александър Невски". За написването на музиката той поканва специално Прокофиев. Така се появява музиката към този забележителен филм, от която по-късно композиторът създава симфоничната кантата "Александър Невски". За сюжет на кантатата е послужила историческата битка на руските воини с немските нашественици под водачеството на Александър Невски върху леда на Чудското езеро, станала на 5 април 1242 г.
След кантатата "Александър Невски" Прокофиев създава две опери: "Семьон Котко" и "Годеж в манастира", които дават силен тласък в развитието и обновлението на музикално-сценичните жанрове. Това в значителна степен се отнася към операта "Семьон Котко" по повестта на Валентин Катаев "Аз съм син на трудовия народ" със сюжет от Гражданската война. Композиторът е успял да създаде вълнуваща опера за съветските хора, които израстват като безстрашни борци за съветска власт.
В суровите години на Отечествената война Прокофиев проявява необикновена творческа активност. В своята статия "Художник и война" той отбелязва: "Целият съветски народ се е вдигнал за защита на родната земя. На всеки му се иска да даде незабавно своята дан в борбата. Като първи отклик от страна на композиторите на случващите се събития естествено се появиха песните и маршовете с героичен характер."
През годините на войната композиторът създава поредица от значими произведения, между които Петата симфония, първата редакция на операта "Война и мир", балетът "Пепеляшка", музиката към първата серия на филма "Иван Грозни" и др. По-късно е завършена и музиката към втората серия. Огромна по размери, музиката към "Иван Грозни" далеч надхвърля скромните представи за филмова музика. Днес тя се изпълнява в концертните зали, оформена като оратория.
Операта-епопея "Война и мир" заема централно място в творчеството на Прокофиев. Над нея той работи близо 11 години, от 1941 до 1952 г. За замисъла на операта "Война и мир" Прокофиев споделя:
"В дните на Великата Отечествена война на нашия народ с германския фашизъм на нас ни станаха особено близки и скъпи страниците на романа на Лев Толстой "Война и мир", повествование за това как през 1812 г. руският народ се вдига да защити своята родина от наполеоновите пълчища и изгони неприятеля от Русия. Мисълта да напиша опера върху сюжета на "Война и мир" ме завладя, макар че съзнавах цялата трудност на тази задача."
Операта е написана по едноименния роман на Лев Толстой. В нея се очертават две основни сюжетни линии: народно-патриотичната и интимно-романтичната, лирична, свързана с образа на Наташа.
В първите картини е разкрита лиричната спокойна атмосфера в дните преди войната с Наполеон. С голямо проникновение и душевна глъбина е изваян музикалният образ на пленителната Наташа. Втората половина на операта носи величествените черти на народно-героична епопея. В нея е разкрит героизмът и мъжеството на руските воини, на народа, вдигнал се да защити родината. Кулминация в развитието на народно-героичната линия на операта е арията на Кутузов, пълна с епически размах и широта.
През последните години от живота си Прокофиев проявява изключителна творческа активност. Появяват се ораторията "Страж на мира", Шестта и Седма симфония, операта "Повест за истинския човек", балетът "Каменното цвете" и още много други произведения като Концерт-симфония за виолончело и оркестър. За своята Седма симфония Прокофиев бе награден посмъртно с Ленинска награда. В това майсторско произведение лъха пролетната свежест на младостта, основен образ на симфонията.

Днес музиката на гениалния руски композитор Сергей Прокофиев звучи из целия свят и вълнува хората със своята хуманност, човешка топлота и бликаща емоционалност. Създател на забележителни оперни, симфонични, камерни, клавирни и инструментални произведения, Сергей Прокофиев е всепризнат класик на музиката на ХХ век.