На фокус
Киевското контранастъпление на 1 месец - какви са изводите
Тласкани от Запада и без въздушна подкрепа, ВСУ провалиха първото действие на операцията
/ брой: 128
Виктор Турмаков
Навърши се месец от дълго обявяваното от Киев стратегическо пролетно настъпление на ВСУ, което в крайна сметка се превърна в лятно, а защо не и в есенно. Забавянето беше напълно логично - самото украинско командване се страхуваше от него, предусещайки готвената месомелачка, но същевременно беше тласкано решително от Запада да се хвърли напред. Няколко седмици по-късно стана ясно, че страховете са били обосновани.
Днес, наблюдавайки случващото, е
трудно да се каже, че ударът е постигнал целите си
Западните медии през зъби констатират, че вместо юли да са на брега на Азовско море, а август в Крим, ВСУ са успели в най-добрия случай да напреднат на места с около километър и да си върнат контрола над 150 кв.км (за сравнение, Софийското равно поле е 1200).
Това силно и разбираемо напряга западните покровители на Украйна. Милиарди долари и хиляди единици въоръжение бяха вложени във окомплектоването и тренирането на украинските военни. На места приближават избори и данъкоплатците ще поискат отчет за парите, които е можело да отидат в нови пътища и заплати за медицински сестри, но днес в буквалния смисъл на думата са се превърнали в димящ скрап около село, чието наименование няма да могат да произнесат и при десетия опит. Не на последно място, неуспех на украинското контранастъпление при цялата помощ ще бъде огромен репутационен удар по военно-промишления комплекс на Запада.
Напрежението у Киев е дори двойно. Там много добре разбират, че наливаните средства са всъщност инвестиция. Целта на Запада (американският сенатор Линдзи Греъм го каза наскоро в прав текст) е срещу колкото се може по-малко средства и с чужди ръце да се избиват руснаци. И ако тези вложения не се оправдаят, то - нищо лично, просто бизнес! - ще секнат. И също така е напълно възможно след евентуално поражение на аерогара "Бориспол" край Киев да се разиграят сцените от летище "Хамид Карзай" в Кабул от преди две години, когато афганската местна администрация, прелъстена и изоставена, падаше като зрели круши от евакуиращите се самолети с бели, американски баби.
Както и да е. Как така това толкова разтръбявано настъпление на ВСУ се проваля пред очите ни? На първо място подготовката за
настъплението се водеше против всякаква военна логика
и канони. Властите в Киев обещаваха то да се проведе през февруари, март, после април, май... И така влязоха в учебниците с най-широко оповестеното настъпление в историята. Войната е изкуството на заблудата, както е казал китайският мислител Сун Дзъ и в случая командването на ВСУ пропусна важна аксиома.
А Русия застана в гард. Още от миналата есен, когато започнаха да циркулират данните за готвената украинска операция, започна изграждането на защитна линия. Да бъдем точни - на защитни линии. На няколко пласта, с железобетонни бункери и изпъстрени с минни полета. Русия обикновено започва войните си не напълно подготвена и СВО не прави изключение. Нейното висше командване обаче си е взело поука след провала при Харков миналата година, когато разузнаването проспа струпването на украински сили в района. Средното звено се е научило да се сработва с останалите класове войски, а обикновените войници са се научили да стрелят точно и да не се паникьосват при отпор.
Не подействаха по план и пратените от Запада оръжия-чудо. Не, машините са превъзходни сами по себе си. Просто стратегията на постепенно надграждане на изпращаната помощ изигра лоша шега. Така в началото на кризата ВСУ използваше ПТУР "Джавелин" с доста добър успех срещу руската броня. След първоначалното стъписване,
руснаците се научиха да противодействат
на операторите им. Същото стана и с турските дронове "Байрактар и американските РСЗО "Хаймарс". Първите дни на използването им ВСУ вгорчиха живота на руснаците. След това обаче последните се научиха да използват средствата за радио-електронна борба и да спират новопоявилата се опасност. Или последният случай. Украинците успяха да разбият с френско-британска ракета въздух-земя "Сторм Шадоу" Чонгарския мост в Крим. Но още във вторник, 4 юли, руснаците приземиха такава ракета и в момента й правят дисекция на електрониката в някое конструкторско бюро. Положението обаче щеше да е напълно различно, ако западната помощ беше изпратена наведнъж - руската армия нямаше да може да "храносмели" едновременно толкова много различни типове оръжие, последния писък на оръжейната индустрия на Запад.
Междувременно все още не е прекрачено стъпалото за изпращане на авиация на Украйна. А за успешно настъпление, особено в открита степна местност (като украинския чернозем) е нужно именно въздушно превъзходство. Най-доброто средство срещу танка днес е ударният хеликоптер, въоръжен с ракети, срещу които действа именно крилатата авиация. Така германските "Леопарди" се оказаха беззащитни пред руските Ка-52 "Алигатор" и Грета Тунберг трябваше спешно да ходи в Киев да протестира срещу избиването на едрите "котки".
ВСУ също така се опитват да разкъсат руската защита без предварително да знаят слабото й място, по-скоро се опитват да го напипат, атакувайки на малки групи на различни места от фронта. При последвалото превземане на някое село в "Сивата зона", след което последва бърза локална руска реконтра се губят ценни единици жива сила. При бой е логично да атакуваш противника с юмрук, а не да го бодеш с пръстите на разперена ръка, нали?
Наистина, в самата Украйна се опитват да обяснят че това било първата част от действието, че най-интересното тепърва предстояло и всеки момент ще пуснат останалите резерви на ВСУ в бой. Тук има логика - на 11-12 юли е срещата на високо равнище на НАТО, където за Киев е важно да се покаже някакъв резултат. В следващите дни
най-вероятно ще сме свидетели на второ действие,
при която Зеленски и екипът му ще заложат всичко за един последен и съдбовен гамбит.
Вермахтът също изсмуква последни стратегически резерви, за да закърпи положението на Източния фронт след Сталинград. По време на планирането на операция "Цитадела" пролетта на 1943 г. фюрерът признава пред приближени, че му се гади само като си представя с колко съветски защитни линии ще се сблъска в района. В чернозема край Курск последва такова поражение за Третия Райх, че той вече никога не поема инициативата. Не му помагат и бронираните котки. Тогава не бяха "Леопарди", а "Тигри" и "Пантери"...