Кехлибарените очи на Гданск

Каквито и планове да си е правил човек преди пътуване, хубаво е да излезе от тях поне за малко. Тогава попада на неочаквани места, които докосват тънката струна на удоволствието, въпреки че са били "извън програмата". Гданск е място, което може да предложи на всекиго по нещо. В него има толкова много история, битки и легенди за рицари и солидарност, че няма как да видите всичко само за седмица. Едно от местата, които в никакъв случай не бива да пропускате, е Музеят на кехлибара. Гарантирам, мястото няма да е скучно дори и за господа, които се изприщват само като чуят думи като "музей" или "бижута". Е, така и не разбрах защо са избрали да позиционират подобен музей точно в сградата на 

бивш затвор

Твърдят, че Гданск е световната столица на кехлибара. Затова е логично, че градът си има място, посветено на добива му, преработката и чудесиите, направени от него. Музеят на кехлибара се намира в стария град, както вече издадох - в сграда, която в миналото е била единственият затвор в града. Разположен е на няколко етажа, които буквално преливат от експонати. 

Всичко започва с безброй малки слънчеви камъчета, подредени педантично, почти като в лаборатория на първия етаж. В скрити на пръв поглед ниши има и микроскопи, които увеличават с хиляди пъти тайните, "уловени" в камъчетата преди безброй години. Посетителите се чувстват като първолак в първия учебен ден, а на място не само от бележките край експонатите, но и от технологични машинки може да се просветите за видовете кехлибар, периодите и обстоятелствата около формирането им и още куп подробности....

Музеят не е само за наука, в него място са намерили и легендите за кехлибара. Една от тях разказва за Големия потоп. 40 дни и нощи хората плакали за своето нещастие, а сълзите им падали във водата. От 

сълзите на невинните

 и малките деца се образувал светлият кехлибар, този, който е подходящ за лекове, мъниста за бижута и други "хубави и забавни неща". От сълзите на разкаяли се грешници идва тъмният, мъглив кехлибар, който се използва за тамян, лули, кутии за емфие и дръжки на бастуни. Сълзите на лоши хора, богохулници и пияници са отговорни за "мръсния" кехлибар за бои, катран и други "по-маловажни неща". 

Музейната експозиция е подредена тематично - всеки етаж открива нов период или аспект от чудните способности на кехлибара. До всяка зала се стига с "тайни" врати и вити стълби, а специално подбраното осветление само придава допълнителна магия на преживяването. 

От камъчетата на първия етаж минавате през специалните кехлибари с растения и животинки в тях, после през дребните кутийки за емфие и бижута на втория етаж. В залите може да се видят прекрасни лули и луксозни стоки за ежедневието. Религиозни символи и икони с кехлибар съжителстват под един покрив с яйца от типа "Фаберже". Има зашеметяваща колекция от кехлибарено изкуство от XVI, XVII, XVIII век, както и съвременни художествени бижута.

Всичко завършва на върха на кула, а там... Там е мястото за писъка на модата - правят се различни експозиции, понякога има и изложби. Когато аз попаднах там, по стените вървяха видеа на известна модна марка и последното й ревю, представящо тоалети с... кехлибар, естествено.

Не само за децата истински интерес предизвика кътът за 

магии и лечение

Оказва се, че в едни по-други времена кехлибарът е смятан за чудо в медицината и предсказанията. За лаиците поляците са изготвили и достатъчно материали, в които обясняват как слънчевите камъчета са използвани за лечение на истерия, "женски болести, ревматизъм, тиф, подагра", че дори за астма или бронхит. Предполагало се, че носенето на кехлибарена огърлица успокоява редица симптоми на разнообразни болести. Ловджиите пък носели талисмани от кехлибар, за да си осигурят успешен лов.

Има си и кът, в който се разказват фолклорни традиции и обичаи - при наличието на толкова много кехлибар изглежда логично той да заема важно място дори в сватбените мигове.

Служителите на музея са почти невидими. Те обаче пазят внимателно. Имало хора, които се изкушавали да си откъснат листо от хубавото цвете - само при внимателен поглед отблизо осъзнаваш, че то не е живо, а всичко по него е от оранжеви и ценни камъчета....

Музеят е прекрасен, а в двора на сградата има чудни магазинчета с прекрасни обици, гривни, колиета и всякакви бижута. Дори и да ги пропуснете обаче, в целия Гданск, особено в уличките по центъра, може да намерите подобни магазини или сергии с кехлибарени вълшебства. И за всичко си има сертификат. Твърдят, че дори стадионът в Гданск бил построен във формата на кехлибарен камък.

А съвсем наблизо е река Молтава, която също има какво да ви покаже... За нея и останалите богатства на Гданск ще ви разкажа друг път.