Казионен казус
/ брой: 145
Казионният синдикат КНСБ не страда от скрупули. Съвсем директно се изживява като "работнически авангард на Партията", в случая на управляващата ГЕРБ. Прави го публично, сякаш да подчертае политическата си обвързаност на всяка цена. Да се изтъпаниш редом с кметицата Йорданка Фандъкова и да обявиш в аванс, че я подкрепяш за втори мандат, при положение че дори тя самата още не го е декларирала, означава, че си загубил безвъзвратно ориентирите на мисията, която ти е отредена. Ако въобще има такава, дори по документи.
За това, че българските синдикати и най-вече КНСБ са се превърнали в патерици на властта и си пъхат гагата, където не им е работа, се пише и говори отдавна. Хората въобще не им вярват, което, разбира се, не трогва ни най-малко техните лидери. "Споразумението за сътрудничество между КНСБ и столичния кмет Йорданка Фандъкова отпреди четири години е изпълнено, оценката ни за мандата е положителна", гордо обяви Пламен Димитров. Споразумение за сътрудничество между кмет и синдикална организация?! А каква сила има то? Кой го контролира и как? И какво точно софиянци са видели от него? Все въпроси, които остават без отговор.
Мястото на синдикатите не е на съвместни пресконференции и хайверени форуми, а на улиците и площадите, където са протестите. Протести в защита на все по-орязаните трудови права и социални придобивки на хората - дело на същата тази власт, от която КНСБ е доволна. Как да спасят трудовото законодателство и да го направят по-поносимо, а не подкрепа и участие в избори трябва да е в главите на босовете им. За това обаче са нужни друг манталитет и най-вече морал, за които няма как да имаш усет при тези обвързаности. Къде-къде по-приятно е да ходиш в командировки с министри и депутати, да делиш общата софра и участие в бордове.
По цял свят профсъюзите са опозиция на всяка власт и партийно неутрални. Само у нас е обратното. Но кое ли у нас не е менте?