24 Август 2019събота09:49 ч.

Традиционният "Фестивал на любителските театри" в Каварна

Каварна, любов моя!

/ брой: 79

автор:Аида Паникян

visibility 853

За обяд тук хората се прибират вкъщи. А в обедната почивка, когато времето е подходящо, посвършват и нещо в градината. Както едно време. Когато е топло, децата играят на криеница, гоненица и жмичка. Грижат се за бебетата на улично куче, плачат, когато някой се опита да вземе някое. Както едно време. Но това не означава, че децата и родителите им не са втренчени в телефоните си. Както е навсякъде в т. нар. цивилизован свят. 

Тук хората не шофират 3 км, за да отидат до фитнеса, където да вървят на "бягащата пътека" 3 км за здраве. Те отиват пеш до морето, дишат морски въздух и се връщат пеш. Както едно време. Това не означава, че нямат автомобили. Понякога дори изглежда, че автомобилите са повече от хората. 

През зимата, щом мръкне, улиците са пусти. Както едно време. И тогава, и сега след работа каварналии пълнят заведенията, в които се предлагат добра храна и качествени напитки. 

Най-големите и ярки звезди нощем светят в небето на Каварна. Може би те карат дори снахите и зетьовете на каварналии, дошли в града и оттатък текето (така наричат местните с. Оброчище, където е уникалният двуобреден молитвен дом на мюсюлманския светец Ак Язълъ баба и християнския св. Атанас) да чувстват себе си тукашни. 

В студената априлска събота на морето любители са хвърлили въдици и чакат да клъвне. Повече заради удоволствието, компанията на приятели, морския въздух и сякаш не толкова заради улова. Е, чистотата на въздуха е под въпрос, когато изпърпори някоя на вид лъскава кола, купена на старо и оставяща след себе си диря от сива пелена. По принцип в Каварна не се вижда това, което хората дишат, и няма по-голямо удоволствие човек дълбоко да вдиша каварненски въздух.  

Тук ромите държат да се наричат цигани. Къщите им са модерни, красиви, градени с вкус, а т. нар. циганска махала е водоснабдена, асфалтирана, без дупки по улиците. Тук живеят наследниците на старите местни цигански родове, които от десетилетия работят в строителството или в туризма и по половин година продават труда си в Полша, Германия, Чехия. А когато се върнат, носят трудовите навици, дисциплината и културата на Запада. Наричат себе си европейски цигани. Но са каварненци - образовани, възпитани, трудолюбиви, станали учители или работещи в общинската или областната администрация. Ако някой говори друго за ромите тук, със сигурност не става въпрос за местните. 

За каварналии нямаше разлика кой е българин, турчин, циганин, грък или арменец. Беше важно уважението, взаимопомощта, подкрепата. И отбелязването на радостните моменти - било в ресторант "Отдих" в градската градина или в ресторант "Чайка" на морето през лятото, или в "Баку" (Сега на това място е хотел-ресторант "Добротица" - оживен комплекс през 70-те и 80-те години на ХХ в., където са отсядали Лили Иванова, Григор Вачков, Сотир Майноловски, Виолета Гиндева и хиляди наши и чужди туристи, а от средата на 90-те е заключен и недействащ до днес!).

Каварненци не обичат да завързват разговор, особено с непознати. С каварненките не е така. Каварналии са гостоприемни и уважителни. Ценители на театъра, на непреходната музика, на поезията и изобразителното изкуство. Затова влюбените в града и околностите му чужденци се връщат всяка година.  

Казват, че човек се гордее с единственото, което има. Кореняците каварналии имат много неща, с които да се горедят. Гордееха се с тях и преди Каварна да се прочуе като рок столицата на България и на Балканите.

Каварна е тук повече от 7 хиляди години - от траките през VII-VI в. пр.н.е., през селището Бизоне на платото Чиракман, Карвуна - на деспот Добротица, крепостта Калиакра (последната българска, паднала през 1444 г. под турско робство!). Каварненци са закърмени с легендата за Калиакра и 40-те девойки, сплели плитките си и скочили от носа в морето, за да спасят честта си. Величие, преживяло във вековете и незавършило с въстанието от 1877 г. Величие, преживяло и румънското владичество.

Днес Чиракман е символ на Каварна. Означава факел. "Факел" се казва и около 60-годишният местен вестник. "Чиракман" се нарича и младото общинско предприятие за озеленяване и ниско строителство. 

Каварналии се гордеят с трикратния носител на най-високото ветроходно отличие на България - наградата "Кор Кароли", д-р Васил Куртев. С гордост помнят театроведа проф. Гочо Гочев. Гордеят се с графика, сценографа, плакатиста Христо Градечлиев, с дипломата арабист, преводач и писател Киряк Цонев... Трудно е да се споменат всички.  

За да не тъжат каварненци за онова, което им взе преходът (трикотажна фабрика "Георги Сотиров", завод "Детска мебел", Завод за багери и товарачи, кравекомплекс край с. Божурец - все печеливши и мощни производства), днес се радват на това, което имат - земеделските кооперации, туризма, историческите забележителности, малките нови предприятия. 

Трета година жителите и гостите на града се радват на обновения плаж, който бе почти плашещ през последния четвърт век с напълно занемарения си вид. Сега огрените от каварненското слънце чадъри се усмихват на гостите, а те се чувстват уважавани от домакините.  

Роденият, живелият, наследилият Каварна в кръвта си остава каварненец в която и част на света да се намира и никога не се отрича от корена си. Връща се в Каварна не просто на почивка, а когато градът се нуждае от помощта му. Затова каварненци винаги са на точното място и в точното време в своя град.

Пореден протест в Шишманци

автор:Дума

visibility 7

Честваме 142 години от Шипченската епопея

автор:Дума

visibility 32

Пожар край старото сметище на завод "Арсенал"

автор:Дума

visibility 969

С 200 лв. отгоре са платили за парно софиянци

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 162

Танева предизборно се сети за родните производители

автор:Дума

visibility 251

/ брой: 162

"Фич": Еврото в България - най-рано през 2023 г.

автор:Дума

visibility 190

/ брой: 162

Зомби капан

автор:Ина Михайлова

visibility 513

/ брой: 162

Роботи или робовладелци?

visibility 292

/ брой: 162

Тежки битки за горите на Костенец

автор:Павлета Давидова

visibility 348

/ брой: 162

Датата

автор:Дума

visibility 171

/ брой: 162

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ