Каубой за час

Адиля Зарипова

През топлите месеци ни завладява чувството за смяна на местата. Но дори бреговете на топлото море или пък малкото езерце все още си остават за вас мечта, изход има: все повече граждани се възползват от възможността за един ден, та дори и само за няколко часа, да се оттърсят от товара на цивилизацията и да се почувстват част от природата.

Тайната на рижия бретон

Петнадесет минути с влака, 32 рубли за билета и вече можеш да дишаш въздуха с пълни гърди. В покрайнините на селцето Вихино, край разбития път, минаващ през полето към гората, стои едноетажната сграда на конюшната и голям ограден плац за занятия. Тук идват не за удобства, а точно обратно - бягат от тях, с надеждата да се почувстват щастливи дори в старичката размъкната тениска, с изцапани ръце и пясък в косите. Всички, и спортистите, и любителите аматьори, се познават априори, въпреки че често не знаят дори имената - затова пък лесно се разпознават по конете: Катя-Пинта или Надя-Горец.
Той се казва Реферат - риж бретон, кафяви очи и, май, всичките осем центнера живо тегло. Трудно е да се каже защо от всички обитатели на конно-спортния клуб най-много впечатлява именно той - не младият, не особено здравият жребец. Може би всичко е заради непривично дебелите бузи, придаващи на огромното животно трогателна прилика с хамстер, или пък причината е в разказите на очевидците как Рафик е хвърлял от седлото на земята невнимателните ездачи само с едно небрежно движение на мощния си врат.
Конят - център на този малък свят - е обединяващата хората страст, повод и тема за всеки разговор. Непредвидимият чудак Реферат, интелигентният и деликатен учител ветеран Възторг, по-женски капризната и хитра красавица Карамел - всеки един от тях си има своя история, иска ти се отново и отново да ги опознаваш. Тук разбираш, че конят не е транспорт и не е спортен снаряд, това е и партньор в работата, и мълчалив, внимателен слушател, и стихия - непредвидима, ту благосклонна, ту жестока, която всеки мечтае да покори.

От самолетите - към конете

Днес конете са предимно женско увлечение. Иначе тук можеш да срещнеш кого ли не - от деца до солидни представителки на частния бизнес. Едни идват в конюшната през почивните дни - да пояздят собствен кон, други се учат в школата за езда, трети се готвят за сериозни състезания. А има и такива, които идват просто за компания - да помогнат, още повече, че тук няма излишни ръце. И когато трябва да се боядиса дървената ограда, да се подравни пясъка или да се почисти - всички като един хващат греблата, лопатите или четките.
Юля по професия е лекар, но в живота е и ветеринар, и дори коневъд. Дъщеря й Полина е една от най-добрите млади спортистки в клуба - тя не се плаши нито от скоростта, нито от височината на бариерите. За тях двете конюшната не е място за отдих, а целия им живот: край портите тях всеки път ги посреща любимката на конюшната кучето Лиса, а рижият красавец конят Оскар за тях не е собственост и не е транспорт - той е пълноценен член на семейството.
- Мама ме доведе в конюшната, когато бях съвсем малка - спомня си Полина. - А след това там се появи жребче и много скоро не можех да си се представя без него. Най-хубавият ми рожден ден беше, когато разбрах, че Оскар е станал мой.
Преданите коневъди са убедени, че конят е въплъщение на красотата, но всеки собственик на кон е влюбен в свой четириног приятел, дете, партньор, събеседник.
- С никой друг не се чувствам толкова свободно, никой не ме разбира така като него - убедена е Светлана, стопанката на Валет, сивият арабски кон.
Днес специалист по конете съвсем не означава селянин. Стопанката на конюшната Елена Воронова има медицинско образование и преди да превърне хобито в делото на живота си и да открие собствен конен клуб, тя е работила като журналистка.
Маша, или както я наричат учениците й Мария Виталиевна, е завършила МИФИ и за устройството на самолетите знае не по-малко, отколкото за езденето. Младото, красиво момиче с висше образование известно време е работило по специалността си. Всичко изглеждало, както трябва - работното място, компютърът най-нов модел, но...
- Веднъж ми се прииска всичко да променя, за известно време да се заема с нещо, от което получаваш истинско удоволствие.
Сега, тръгвайки на работа, Мария не си обува обувки на тънко токче - по селската улица с тях няма как да ходиш, а деловият костюм тя - инструкторката в школата за езда - сменя с бричове. Най-упоритите от учениците й сядат в седлото и в студ, и в пек - работният ден продължава от ранни зори до късна вечер във всякакво време. Почивни дни тук почти няма, отпуска - също. А и самото понятие "кариера" тук - сред полята и тишината, мириса на сено и конска пот - изглежда като нещо незначително и абсолютно неуместно.