Като жабите
/ брой: 6
Още едно от големите български предприятия - "Горубсо-Мадан", е на път да сподели съдбата на събратята си. Т.е. да отиде за старо желязо, а работниците му да отидат на кино. Не в оня смисъл, де. Макар че ако хванат пътя за чужбина, пиши ги загубени за България и в прекия, и в преносния смисъл.
Подобно на други предприятия в малките български градове, и "Горубсо-Мадан" е градообразуващо. Грубо казано, има завод - има град, няма завод - няма град. Презумпцията, че стимулирането на малкия и средния бизнес в такива градове и райони ще компенсира загубата на голямото производство, не действа. Нещата са навързани. Работниците от голямото предприятие са тези, които правят със заплатите си оборотите на бизнесмените от различен калибър. Когато работниците останат без доходи, и предприемачите остават без приходи и фалират.
Този сценарий толкова пъти се разиграваше за последните 20 години, че вече май не прави на никого впечатление. Така преглътнахме гибелта на "Балканкар", на текстилните заводи, на захарните, на машиностроителните, на "Кремиковци". Така ще преглътнем май и смъртта на БДЖ. Ако я караме така, ще заприличаме на ония жаби, дето изскачали на мига от врящата тенджера, но безропотно се сварявали, ако водата се загрявала бавно. Толкова ли ни е акъла?