Като сърцето на Данко

Трифон МИТЕВ

На 22 юли той можеше да навърши 100 години. Ако биологичните закони можеха да му го позволят. Но и те нямат думата. Последната дума за живота и за смъртта на Ленко Пенев Калев от с. Яздач, Чирпанско, са имали Пловдивският военно-полеви съд и палачите от Старозагорския затвор...
Ленко Пенев е роден на 22 юли 1918 г. След ранната смърт на баща си става шивашки чирак на гара Михайлово. 17-годишен се премества в Стара Загора, където едновременно работи и учи във вечерно занаятчийско училище. През 1937 г. става член на РМС. В родното с. Яздач създава младежка кооперативна група, а през 1940 г. изгражда и ремсова организация.
Ленко Пенев поема по пътя на ремсов организатор и агитатор - първо е отговорник за западния ремсов район в Стара Загора и за селата от западния край на Старозагорски окръг, а след това е привлечен за член на Окръжния комитет на РМС.
Отдава душа и сърце на борбата. Нощите и дните му се сливат - времето не стига за работа, явки и позиви, за литература и храни за нелегалните. И срещи, срещи... - с младежи, които го следват заради неговата прямота и човечност, заради вярата му. Заради неговата всеотдайност в световната битка срещу кафявата чума. За него Сталинградската битка е в Старозагорско, Източният фронт преминава през цялата му същност, работата за подкрепа на партизанското движение и бойните групи в района е всекидневие. Той е младежки ръководител, от какъвто и днес има потребност - да извади и да вдигне високо сърцето си, като Горкиевия Данко, и да води онеправданите и унизените.
Ленко Пенев отговаря и за връзките на ремсовия комитет с войниците ремсисти от 12-ти пехотен Балкански полк. От този полк започва и неговата Голгота.
След провал на РМС в казармата на 1 май 1942 г. Ленко Пенев е арестуван. Хвърлят го в преизподнята на разпити и изстъпления. Първи са груповият началник при Областното полицейско управление Георги Стефанов Гюров и подпоручик Боян Георгиев Славов, и двамата от Стара Загора, подофицер Никола Стоев Шошлев от с. Змеево, Старозагорско, а най-жесток е разузнавачът Стефан Златев - и той от Стара Загора. Те подлагат младежа на непрекъснат побой. В полицейските архиви и в материалите на Народния съд са изписани имената и деянията на садистите.
Ленко Пенев не се предава. Едва дишащ, го изправят пред военно-полевия съд в Пловдив. И той се произнася: смърт чрез обесване.
"Донасям, Господин Началник, за сведение, че присъдата на Пловдивския военно-полеви съд се приведе в изпълнение по отношение на осъдените на смърт чрез обесване лица: Ленко Пенев Калев и Стоян Атанасов Ялъмов, които на 26 того в 24 часа бяха екзекутирани в двора на Старозагорския местен затвор." Донесението е до Дирекцията на полицията, отдел "Държавна сигурност". Следват подписите на полицейски началници от Стара Загора.
Лобната дата е 26 юни 1942 г.
Ленко Пенев не доживява победата на Девети. И няма как, дори да е безкрай благосклонен към него Животът, да има своята 100-годишнина. Отбелязаха я неговите съселяни от Яздач. Защото Ленко е от знаковите имена на антифашистката съпротива в Чирпанско и в Старозагорския край. Защото сърцето му още гори като сърцето на Данко и не гасне светлината му в небето над Яздач.