14 февруари - празник на българсикте археолози
Късчета от нашето страхотно наследство
В Националния археологически музей показват най-новите находки от разкопките в страната през 2011 г.
/ брой: 37
За пета поредна година Националният археологически институт с музей при БАН отваря днес за посетители годишна изложба, която представя резултатите от проучванията на археолозите от цялата страна в изминалия теренен сезон. В "Археология 2011" участват с експонати 21 музея от страната, нейн куратор е д-р Здравко Димитров от НАИМ-БАН. Експозицията представя 332 находки, открити при проучванията на различни обекти у нас. Това е представителна извадка от около 10 на сто от резултатите, обобщи вчера Здравко Димитров. Общо 305 обекта са били проучвани от археолозите миналата година. Според директора на НАИМ-БАН доц. Людмил Вагалински най-доброто е, че представянето на такава национална изложба се превръща в традиция за НАИМ. Предметите са пренесени от страната до музея в центъра на София с безкористната помощ на БНБ. Столичани и гости могат да видят най-новите археологически находки и постерите за всеки от обектите в изложбата, която ще продължи до края на месец май.
Тази наша изложба е доказателство за съвместната работа на цялата археологическа гилдия, ние не сме много, но работим като едно цяло, подчерта доц. Бони Петрунова, зам.-директор на НАИМ. За себе си тя оценява 2011-а направо като "щастлива година", защото проучването и на трите й обекта - крепостите Урвич, Калиакра и Лютица, е донесло обилни резултати.
Находки от средновековната крепост Калиакра
Изложбата е подредена хронологично и представя резултатите от разкопките на праисторически, антични и средновековни обекти. Сред най-древните обекти са находките от неолитната могила при с. Ябълково, където проучването приключи през 2011 г. Представени са и интересни съдове, намерени при разкопките на селищната могила Юнаците в Пазардишко, където работи българо-гръцки археологически екип. Във витрините може да се видят и находки от гробни комплекси с могили от Сливенско от раннобронзовата епоха.
От античните паметници, разбира се, най-атрактивен е центърът на антична Сердика, където сега пред ЦУМ се разширява станцията на метрото. Според Здравко Димитров специално трябва да се подчертае ценността на бронзова монета на император Британик (син на Клавдий), защото подобни монети са откривани досега веднаж или два пъти в целия свят. В експозицията може да бъдат разгледани и находките от продължаващите разкопки на Даниела Агре на некропола при с. Борисово в Елховско, които нашумяха с намерената там запазена тракийска колесница от римската епоха с целия й товар. Цели три витрини съдържат експонати от античния градски център Емпорион Пистирос до гр. Септември, който е интересен с това, че е създаден от гръцки преселници на земите на траките във вътрешността на страната, а не по крайбрежието, както е ставало обикновено, обясни вчера ръководителят на проучвателния екип доц. Алексей Гоцев. По думите му миналата година е започнало и проучване на скалните изсичания край Стрелча, които може да се окажат едни от най-големите в страната. В експозицията намират място и находки от мащабното проучване на златодобивния рудник Ада Тепе край Крумовград - инструменти и сечива за добив на злато.
Българското Средновековие е представено с находки от крепостите Урвич (включително сребърни монети от ХIV в.) и Калиакра, посетителите могат да се запознаят и с интересните стенописи от ХV в. от църквата "Св. Петър и Павел" във Велико Търново. Представени са и резултати от редовните разкопки на старите български столици Плиска и Преслав.
В центъра на залата са обособени деветте златни предмета от бронзовата епоха (II-I хилядолетие пр.Хр.), намерени от археолозите от Свищов. Така годишната изложба в НАИМ е като една палитра на културното ни наследство от палеолита до късното Възраждане, което е едно от най-богатите в Европа.
Обикновено медиите, пък и хората, се интересуват и се впечатляват най-вече от находките. "Зад кадър" остават обаче усилията на археолозите за мащабни проучвания по трасето на бъдешия газопровод "Набуко" например, където през април м.г. в тежки климатични условия са работили 6 екипа. Представете си 420 км с прилежаща зона 50 м, минахме през цяла България, разказа Людмил Вагалински. Основното обаче при тези проучвания е било използването на нова технология - т.нар. ГИС технология, която досега не е прилагана в България. Инвеститорите от "Набуко интернешънъл" били направо впечатлени от работата на нашите учени. Накратко технологията представлява събиране на подробна информация с всички параметри в пространството и времето за всеки обект по трасето в електронна "база" данни. Направеното през деня е трябвало да бъде обработено и "вкарвано" в системата всяка вечер. Проблемът е, че за да работи с тази система, археологът трябва да е специално обучен. Затова в НАИМ-БАН са направили курс за обучение на 6-те екипа, в които има археолози и от СУ и музеи в страната. Само че софтуерът, работата с такава система, а и обучението са скъпи неща, пък пари за това никой не дава, обясни Вагалински.
Според археолозите, когато те работят по проекти с определен инвеститор, от средствата за базовата организация трябва да се отчисляват не само 5%, както е сега, а повече. Защото науката в институтите на БАН изобщо не е финансирана, субсидията не покрива дори заплатите, а за нищо друго няма дори стотинка. Е, как искат от нас постоянно да вършим какво ли не, при това - качествено, а за абсолютно всичко плащаме сами, като при това дори не ни дават да заработим сами средства за техника, за технологии, за обучение, недоумява Людмил Вагалински. При европейските проекти например за базовата организация може да остават до 25% от средствата, напомни той.
Според Бони Петрунова археолозите са петимни за добро сътрудничество с бизнеса, когато целта е атрактивно показване, но и опазване на културното наследство. Тя даде пример за успешно сътрудничество с бизнеса с крепостта Лютица до Ивайловград в Родопите - с 20 000 лв. помощ от бизнеса обектът е превърнат в прекрасен историко-археологически парк.