Кървавият код на българина

доц. д-р Петър Ненков

На 13 септември 1923 година избухва Септемврийското въстание. Първи се вдигат казанлъшките села Мъглиж, Енина, Шипка. След тях въстават Стара и Нова Загора... На 23 септември в бунта се включват селищата в Северозападна България - Фердинанд, Вършец, Оряхово, Берковица, Бяла Слатина и Лом... 
Силите обаче са неравни и скоро въстанието е смазано с огън и кръв от правителството на професора кръволок Александър Цанков, дошло на власт след военния преврат на 9 юни 1923 година.
По села и градове се разиграват такива диви сцени на мъст и жестокост, които карат писателят Антон Страшимиров да възкликне потресен: “Клаха народа, както турчин не го е клал!”
Водени от изпепеляваща злоба към въстаниците, юначагите от щпиц командите стоварват своя юмрук върху огнищата на въстанието. Гърмът на черковните камбани известява на света за ужасяващото клане, което кара и най-закоравелите сърца да потръпнат в ужас. Българин коли българин, брат предава брат си!
Тези невиждани сцени, достойни за драмите на Шекспир, надминават всяко въображение и разтърсват Европа, която ги заклеймява чрез своите най-светли умове. Зверствата на правителството са "пирова“ победа над въстаналия български народ.
Садистите са в стихията си. Те разплакват дете и майка, разнасят по селата като башибозуци отрязаните глави на въстаниците, набучени на колове, и се снимат край обезглавените им трупове. После карат майките на убитите да играят хоро около тях.
Но вместо да уплашат народа със своите зверства, те още повече се отдалечават от него. Докато най-накрая издълбават такава огромна пропаст, която нищо не може да запълни.
Огоста и Марица потичат кървави от разстреляните без съд и присъда по бреговете им. По Дунав плават претъпкани шлепове с арестанти, които са давени в мътните талази на реката. Избити са хиляди достойни синове на народа...
Въстанието е удавено в огън и кръв, но то се превръща в онзи страшен Рубикон, който кръвопийците никога не ще успеят да преминат. 
За него убитият в Дирекцията на полицията през 1925 г. Гео Милев ще напише:
„Всичко писано от философи и поети
ще се сбъдне!
Без бог и без господар,
Септември ще бъде май!
Ще бъде!”