Кървавите подкупи на Фердинанд

Подготви Христо Георгиев

За обич и дума да не става. Ние произхождаме от чужда династия, чужда на българската кръв и душа, ние нямаме нищо общо с тази долна раса, следователно нямаме нужда от обичта на българския народ, защото нашите други интереси са гарантирани от тоя народ поради неговия страх и сервилност.
Фердинанд
(Из съветите към сина му Борис ІІІ)

След 15 януари 2018 г. БНТ ще излъчи нов пълнометражен документален филм "Царят" на режисьорката Малвина Господинова. В него, както бе анонсирано, става дума не само за основния му герой Симеон II, но и за неговия дядо, чийто царствен благороден образ, както и този на внука му, бил изкривен през годините на комунизма. В анонса цар Фердо бе свързан дори с това, че бил радетел за днешната европейска идея! Обзалагам се, че документите за кървавите милиони в злато, които Фердо лично прилапва от Германия и Русия, във въпросния филм ги е хванала липсата.
След Първата световна война дума не проронва по въпроса и всемогъщият вожд Хитлер, който продължава да плаща на Фердинанд безотказно. Не секва златното поточе към царствената каса дори след края на Втората световна война. С какви ли тайни шантажира братята германци царят ни, едва ли ще се разбере, поне в близко време. Но Фердо изработва не само германците! И на руснаците не прощава, те му отпускат през 1912 г. личен заем от крупната тогава сума 3 милиона франка, която той никога не връща по простичката причина, че подкупът няма обратен път към излъгалия се да го даде.
В рубриката вече публикувахме документи, които показват, че преди разгрома на българската армия при Добро поле през септември 1918 г., предопределил пагубния Ньойски договор, лично цар Фердинанд е отказал да издаде заповед за нападение или отбрана и е оставил войниците да се спасяват кой както може. Дали документите, които публикуваме днес, не обясняват личните му мотиви, които са го ръководили...
Предлагаме ви потресаващи мемоари на големия български поет Кирил Христов (1875-1944) по темата, както и няколко документа от тайните руски и немски архиви, които разкриват патологичното сребролюбие на Кобургготската династия. И вместо днес наследниците на Фердинанд да посипят сърцата си с пепел заради стотиците хиляди българи, убити във войните, те искат да си върнат имотите. Били наследство от дядо им! Симеон вече продаде едно наследство - ордените на дядо си. Ами що не поискат да придобият Илиянския форт и стъкленото око на Гео Милев?! Защо не и Ястребино? И те са на династията. И стотиците лобни места из цяла България. А защо не и земята пред НДК, върху която са били сградите на Първи и Шести пехотен полк, където са удушени, убити с изстрел в тила и безследно изчезнали стотици антифашисти? А сега там гордо се изправи лъвът! Горкият...

Из мемоарите на Кирил Христов
"Време и съвременници", част трета, изд. "Синева", 2001 г.

Малчо Николов няма да ми повярва, че в литературната критика той е опасен колкото евнух в харем. Но в статията, за която е тук думата, има и нещо друго, което не е литература и което, струва ми се, засяга не само мене. Литературният критик на "Златорог" се обявява адвокат на бившия цар Фердинанд. Охулил съм го, оклеветил съм го! И върши това в едно време, когато самият германски печат извади потресни данни какво бившият български цар е продал на Вилхелмова Германия от българските герои. Социалдемократическата група вниса запитвания в Райхстага относно "възнагражденията", които Райхът плаща на Фердинанда. Установява се, че за участието на България в Световната война на страната на Германия, Фердинанд е поискал една парична сума лично за себе си, която му е платена. След революцията в Германия той пак иска. На 1921 г. му са изплатени 25 милиона марки. С правителството на Фаренбах-Вирт бива сключен договор, по който след получаване на горната сума, бившият български цар се отказва от по-нататъшни претенции. Въпреки тоя договор, алчният авантюрист възобновява исканията си. На 1924 г. успява да измъкне още един милион златни марки. На 1925 - същата сума. Най-сетне на 1927 г. се постига ново споразумение: германското правителство се задължава да му плаща пожизнена рента от сто хиляди златни марки. В края на същата година тая рента била увеличена на сто и двадесет хиляди.
Но Фердинанд не се успокоил. Навярно с разни подкупи той сполучва да изтегли още на два пъти по половин милион златни марки. Според немската преса, отстъпчивостта на германското правителство се обяснявала с това, че му било съобщено какво Фердинанд възнамерява да издаде мемоари, в които могат да бъдат публикувани неприятни за Германия факти. Значи прибавят се и елементи на изнудвачество. Отличното немско списание "Югенд" дава тази отвратителна история в няколко карикатури: Фердинанд се търгува и определя предварително по хилядо марки на всеки паднал български войник, но не за вдовицата и сираците, а за себе си (ето обяснението защо той не скъпеше жертвите!); бойно поле, постлано с български трупове; изродът пирува като единствено спечелил от войната. И при четирите карикатури от лицето и тлъстото тяло на "победителя" лъха подчертан физически и морален бестиалитет.
От цялата тази много не аристократична и още по-малко царствена история и най-проницателният читател ще разбере поне едно: че господин Фердинанд е бил едновременно и български цар, и плащан агент на Германия. Тая двойна роля ни го рисува несравнено по-отвратителен, отколкото аз съм го изобразил в своята поема. Каква част от мръсотията са в състояние не да очистят, поне да притулят разни щедро плащани от Фердинанда биографи и "историци" - аз не мога да си представя.
Един голям немски философ казва, че старостта имала свойство да облагородява; че само към най-вулгарните хора тя била в това отношение безсилна. Ако това е наистина така, тежко на тоя фатален за България авантюрист. Как доживява той дните си? От ненавист към своя във всеки случай благодетел, затворника на Дори, за да го дразни със "свободата" си, той тича огорял по света, по всички континенти - да лови пеперудки, като децата. Това била важна научна работа, която тъкмо той трябва да извърши. Други не могат. В същност това са отчаени усилия да се изпълни личната пустота с безмислени щурания, да се избяга някак от страшната липса на съдържание, да се залъже с нещо. При туй нали трябва да напомни от време на време за себе си...

Из сборника с документи
"Цар Фердинанд циник, измамник, лицемер", съст. Цочо Билярски, изд. "Анико", 2009 г.

ТАЙНИЯТ ЗАЕМ НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ФЕРДИНАНД

Рапорт от Анатолий В. Неклюдов, руски посланик в София до Анатолий А. Нератов, заместник-министър на външните работи на Русия
София, 12/25 ноември 1911 г. 

Лично строго поверително
Многоуважаеми Анатолий Анатолиевич,   
При посещението ми на С. Д. Сазонов в Давос аз му съобщих за един много секретен въпрос - толкова секретен или по-точно толкова деликатен, че не се осмелих да пиша за него, а възнамерявах да Ви докладвам лично при среща в Петербург, където исках да намина за два дни след сватбата на дъщеря ми. Но тъй като сватбата се състоя в София и считам за невъзможно в настоящия момент да изоставя поста си, все пак съм принуден да прибягна до "пергамента и тръстиката" и да Ви известя чрез това напълно лично и строго поверително писмо. Ето в какво се състои работата: преди два месеца цар Фердинанд, чрез посредничеството отначало на министъра на финансите Тодоров, след това на тайния си секретар Добрович, ме сондира за възможността да заеме от Русия лично за себе си, - разбира се при привилегировани условия, - около три милиона франка.
Предвид на това цар Фердинанд ще ни бъде много признателен, ако Вие можете да му дадете заема - гарантиран с неговите имоти, намиращи се в България - в размер 3 000 000 франка и 4 процента лихва, плюс 1/2 % погасяване.
Що се отнася до политическата целесъобразност, - то това е по-сложен въпрос и особено деликатен. Да се мисли, че ще купим цар Фердинанд срещу заем от 3 000 000 франка, би било наивно и даже не съвсем справедливо. При това човек, който може да търгува със своето политическо влияние, когато е на трона или около трона, е способен чисто и просто да излъже своите доверители, както направи някога Милан.
Но нашето любезно съдействие без никакъв пазарлък за уреждането на паричните дела на българския двор несъмнено ще се отчете като известно увеличение на нашето влияние върху царя. А точно в настоящия момент цар Фердинанд стои на кръстопът между нас и Австрия, приближавайки се по-скоро до нас и лично оказаната му услуга може да се окаже поредният тласък в наша полза. Затова аз съм за Негово Величество да я направи. Но само, - ако у нас се съгласят на това, - според мене е безусловно необходимо заемът да се уреди без никакъв пазарлък, нито политически, нито финансов; в искания размер, при предлаганите условия; бързо, напълно негласно и любезно; т.е. така, както се прави между "джентълмени"; така ние ще издигнем цар Фердинанд в собствените му очи; а такива нравствени услуги понякога се ценят повече от материалните. Т.е. ще се съгласим ли на тази комбинация или ще се откажем от нея, - безусловно необходимо е преди Височайшата санкция да не знае никой освен Вас, държавният секретар Коковцев, мене и, в краен случай три или четири напълно доверени лица.
В очакване на възможно най-бърз и благосклонен отговор на настоящето писмо, моля Ви, приемете уверение в дълбокото ми уважение и искрена преданост.
(подп.) А. Неклюдов 

* * *
Разписката
София, 6 октомври 1912 г.
До Негово Високопревъзходителство С. Д. Сазонов
Твърде поверително.
Милостивий Государь
Сергей Дмитриевич,
Като се позовавам на моите лични секретни телеграми, имам чест при настоящето да препратя на Ваше Превъзходителство заемното писмо на заинтересованото лице от 2 септември тази година.
Приемете, Милостивий Государь, уверение в дълбокото ми уважение и съвършена преданост, с които имам чест да бъда на Ваше Превъзходителство покорен слуга.
(подп.) Неклюдов.

"Аз долуподписания удостоверявам с настоящето, че днес, 2 септември 1912 година, получих на заем от Руското Правителство сумата в размер три милиона франка в злато, която се задължавам да заплатя на същото Руско Правителство заедно с припадащите пет процента годишно за ръст и погашение, или всичко се задължавам да изплащам с еднакви полугодишни платки в размер седемдесет и пет хиляди франка златни всеки първи март и първи септември, начевайки от първи март 1913 година, до окончателното погасяване на цялата заета сума в продължение на двадесет [и] пет години и седем месеца. Изплащането на гореспоменатата сума гарантиран специално със собствения мой недвижим имот, който се намира в България в околността на гр. София, а именно с частно мен принадлежащия като собственик Дворец под названието Дворец "Врана", с всички приписани към този дворец други постройки и земята на пространство четири милиона квадратни метра, оценявани на около три милиона франка златни.
В удостоверение на всичко гореизложено подписвам.
Гр. София, 2 септември 1912 година.
Фердинанд"

КАКВО ПОЛУЧАВА ФЕРДИНАНД ОТ ГЕРМАНИЯ

Из дебата от бюджета на Райхсвера. - Получените от бившия цар суми. - Размера на получената днес пенсия.

Берлин, 19 март. В днешното заседание на Райхстага станаха разисквания по бюджета на Военното министерство. Говориха най-напред докладчикът социалдемократ и министъра на войната Грьонер. Протестираха срещу твърденията, че Германия се въоръжавала тайно...
След него взе думата комунистическият депутат Хинденбергер, който между другото са спря върху намесата на България във войната. Той прочете документи, за които поддържа, че са официални и че бившият цар на България бил получил от Германия в навечерието на българската намеса във войната 25 милиона марки.
След войната, когато бившият цар се настанил в Германия, той получил на два пъти от германското правителство по един милион марки. Сега той получава от държавното германско съкровище една годишна пенсия от 120 000 марки. Последната била отпусната от републиканското правителство, благодарение на застъпничеството на председателя на републиката, когато министър на финансите в Германия е бил социалдемократът Хилфердинг.
Публ. във в. "Утро", С., 21 март 1931 г.

БИВШ БЪЛГАРСКИ ЦАР - ГЕРМАНСКИ ДЪРЖАВЕН ПЕНСИОНЕР

При второто четене на военния бюджет комунистическият депутат Книпенбергер изнесе тайните финансови връзки на живеещия в Кобург бивш български цар Фердинанд с германското правителство. Той се позова на едно поверително писмо на Финансовото министерство. Според служебната стенограма на Райхстага от 19 март т.г. Книпенбергер е казал дословно:
"Всички осигурявания, които бяха обещани на царя през 1915 г. по повод неговото влизане във войната, са изпълнени напълно. Това значи, че на царя е казано: ако тръгнеш с нас, ще получиш толкова и толкова. Това е, което по-късно наричаха верността на Нибелунгите. Царят е получил сумата 25 милиона марки. Въз основа на това плащане той е потвърдил писмено, че с това са изпълнени обещанията на германското правителство от 1915 г.
Въпреки тази писмена декларация царят се е опитал отново да получи нови средства от германската държава. Молбите му са подкрепени от Външното министерство и Бюрото на председателя на Райха. Като се има предвид общоизвестната търговска обиграност на царя и на неговия адютант и финансов съветник генерал Петър Ганчев, не може да се приеме, че сумата от 25 милиона марки е била вложена в банкови сметки или спестовни каси, а по всяка вероятност в скъпи вещи, ценни книжа или девизи. Въпреки че с изплащането на тази сума царят е бил окончателно удовлетворен, германското правителство е отстъпило на повтарящите се настоявания и отново му е изплатило на два пъти чрез пълномощния министър Грюнау един милион марки. Освен това е била заплатена и още една малка сума, която не е отбелязана в документите.
С встъпването в длъжност на сегашния президент на Райха Хинденбург царят е представил отново настоятелна молба за по-нататъшни плащания. Кабинетът се е отзовал на тази молба и решил да му се осигури веднага една годишна рента от 60 000 марки, платима първия път веднага, а за в бъдеще това да става на 1 април всяка година.
Тази сума бе много малка за царя и той я отказа. В отговор на новите постъпки относно размера на рентата кабинетът реши да я увеличи на 100 000 марки. Царят отказа да приеме и тази сума. Въз основа на нови преговори кабинетът реши рентата да се увеличи на 120 000 марки и да се отпуска пожизнено."
Въпреки големия отзвук на тези съобщения на Книпенбергер правителство продължава да пази пълно мълчание. Необходим бе един втори удар, за да може да си развърже малко езика.
На 25 март т.г. при третото четене на бюджета на Финансовото министерство комунистът Тоглер запита според служебната телеграма:
"С какви средства от Министерството на финансите, Министерството на външните работи, бюджетът на канцлера или на президента е бил изплатен бланкочек на Райхсбанк на сума 500 000 марки, който пълномощникът на българския цар генерал Ганчев е осребрил на 25 февруари 1931 г.
Господин министре, как може да се обясни, че вие в това тежко време, когато се зачеркват в държавния бюджет и последните суми за прехраната на децата и за семейните помощи, така щедро предоставяте 500 000 марки на този бивш български цар? Ако това не ви е известно, запитайте министерския съветник Кюсел Глагау от вашето министерство, той ще може да ви разкаже нещо по този въпрос. Също и държавният секретар д-р Майснер би бил в положение да ви даде точни сведения, че този бланкочек е бил изплатен в края на февруари т.г. редовно и незабавно на генерал Ганчев."
Може би позоваването на държавния секретар д-р Майснер съдържа ключа за разкриването на този финансов роман? Правителството го третира засега като една книга затворена със седем ключа. На добре обоснованото запитване на Тоглер финансовия министър Дитрих отговори съвсем кратко: "Що се отнася до случая с бившия български цар, то аз не съм готов да дам сведения по въпроса. Не съм компетентен, затова не мога да го обсъждам сам. Бих предпочел да отнесем случая, който произхожда от войната, в комисията на Министерството по външните работи."
На правителството ще бъде удобно, ако случаят се разисква в комисията по външните работи. Там ще бъде окончателно погребан, понеже нейните обсъждания са поверителни.
Много богатият български цар Фердинанд като добър фамилен баща не вложи своето собствено състояние в страната на обичните си поданици, а в Английската банка в Лондон. Когато през 1915 г. той възнамеряваше да започне война против Сърбия за уголемяване на страната си, бяха водени преговори с германското правителство, за които и сега не е оповестено нищо автентично. Положително се знае само, че Фердинанд е бил склонен да не изтегли своите влогове от Английската банка, тъй като това би породило най-голямо съмнение у Съглашението. За да се откаже от това, бе му осигурено едно обезщетение.
Според твърдението на двамата оратори бившият цар е получил досега от държавните средства следните суми:
1. През 1921 г., т.е. в началото на инфлацията, еднократно обезщетение от 25 милиона марки, за което тогава е заявил, че е задоволен.
2. На два пъти досега на неизвестни дати по 1 милион марки чрез посредничеството на пълномощния министър Грюнау.
3. Един път му е била изплатена неизвестна сума.
4. На 29 март 1931 г. 500 000 марки чрез посредничеството на генерал Ганчев.
5. Една пожизнена годишна рента от 120 000 марки.
Ако посочените суми не бяха точни, правителството би излязло срещу комунистическите оратори с едно опровержение, вместо да се задоволи с бягството на Дитрих в тъмнината.
Това, което прави случая особено отблъскващ, е, че и в държавния бюджет не са отбелязани никакви изплащания на бившия цар. Всичко се е вършило тайно. От някой поверителен фонд? Тогава би било желателно да се знае от кой? Този поверителен фонд е злоупотребяван, поради което следва да бъде зачеркнат от следващия бюджет.
Особено възмутително изглежда обременяването на държавните финанси с една продължителна рента.
Естествено има известна трагедия в съдбата на седемдесетгодишния бивш цар - от висините в пропастта. Обаче какъв бе той, ако не един хазартен играч, който влезе във войната, без да бъде принуден? Той заложи на губеща карта. Това той следва да заплати.
Но германският народ не следва да заплаща погрешните сметки на чуждите монарси. Милионите живеещи в страната, десетките хиляди пръснати в чужбина германци, които по-рано бяха състоятелни, днес живеят с грижи и в немотия и трябва в напреднала възраст да понасят непосилни лишения. А те не бяха никакви играчи на хазарт, а само жертви на съдбата. Фердинанд игра и загуби. Пострадалите от войната и от инфлацията германци не залагаха, а бяха залагани. Обаче никой не мисли даже да помисли да ги обезщети поне отчасти.
Достатъчно лошо е, че нашите собствени князе начело с виновния Вилхелм II са така щедро обезщетени. Но да се плаща сметка на чуждестранни князе - благодаря!
X. И. Герлах
Публ. във в. "Ди Велт ам монтаг", Берлин, 13 април 1931 г. и в. "Дума", 9 август 1990 г. (С. Хаджихристов, Милиони марки за Фердинанд. Неизвестни факти за монарха).