Кървав петък

Божидар Бориславов

С три жертви завърши многохилядна демонстрация пред сградата на албанското правителство на площад "Народни герои" в столицата Тирана, която се проведе в петък. Протестът събра около 20 000 души от цялата страна и беше организиран от обединената опозиция, водена от Социалистическата партия. Искането на демонстрантите е незабавна оставка на кабинета на премиера Сали Бериша заради корупция. Протестите започнали мирно, но прераснали в кървава драма. Част от демонстраните започнали да хвърлят по полицаите коктейли "Молотов", камъни, тояги и чадъри. Стигнало се е и до ръкопашни схватки. В отговор полицаите използвали палки, гумени куршуми, зашеметяващи гранати, водни струи и сълзотворен газ. Освен трите жертви при безредиците пострадали са 22 демонстранти и 17 полицаи, трима от които са постъпили в болница в тежко състояние. Изпочупени са и много полицейски и други автомобили. Част от протестиращите се опитали да щурмуват сградата на кабинета и военнослужещите от Националната гвардия открили огън по тях. В неделя сутринта албанската прокуратура издаде заповеди за ареста на шестима души от Националната гвардия с обвинение, че са превишили служебните си права и така се е стигнало до смъртта на тримата протестиращи.

Конкретният повод

за масовото недоволство стана оставката на вицепремиера Илир Мета. Той се оттегли заради сериозни съмнения, че е участник в крупна корупционна афера. През януари частната албанска телевизия TV Top Channel излъчи видеозапис, който според албански медии датирал от 1 март 2010 г., когато Илир Мета още е външен министър. Той иска от тогавашния министър на икономиката Дритан Прифти да преустанови два търга за Водно-електрически централи и да подпише без конкурс договор за експлоатация на ВЕЦ на друга фирма. За услугата Прифти щял да получи комисион от 700 000 евро. Записът бил направен от министъра на икономиката без знанието на колегата му. По онова време Мета и Прифти са в кабинета от квотата на Социалистическото движение за интеграция, което е коалиционен партньор на Демократическата партия на премиера Сали Бериша. През миналата година Прифти напусна движението и се присъедини към опозицията.
Илир Мета определи записа като мафиотски шантаж и каза, че въпросната фирма не е получила никаква поръчка. Все пак той подаде оставка и се отказа от депутатския си имунитет, а прокуратурата започна разследване, което се очаква да засегне високите етажи на властта.
Видеозаписът предизвика огромен парламентарен скандал. Миналия понеделник в албанския парламент пререканията продължиха с часове. От опозицията поискаха незабавното провеждане на парламентарни избори, а от парламентарната трибуна премиерът Бериша обвини лидера на социалистите Еди Рама, че е изфабрикувал компромат. Това стана повод за разгорещяване на страстите и в продължение на часове депутатите от опозицията блокираха достъпа до трибуната.

Взаимни обвинения за инцидента

валят от страна на опозиция и управляващи. В събота в страната беше обявен ден на траур. Премиерът Сали Бериша обвини водача на опозицията и кмет на столицата Тирана Еди Рама, че се опитва да вземе властта силово. "Бяха убити трима души и цялата отговорност за това е на лидера на социалистите", заяви Бериша. На пресконференция след кървавия петък премиерът каза, че всички са имали възможност да видят истинското лице на Рама. Албанският премиер обвини опозиционните лидери, че са проектирали насилствено вземане на властта и са ангажирали престъпни банди, платени контрабандисти и терористи и са се опитали да приложат сценария от Тунис.
Еди Рама на свой ред обвини полицията, че е провокирала демонстрантите, и обвини управляващите, че срещу протестиращите били изпратени "непрофесионални полицаи". Според него демонстрантите носели само плакати и чадъри, а убийствата и арестите свидетелствали за паника у властите, а не за силно правителство. Опозиционният лидер е категоричен, че след края на траура антиправителствените протести ще продължат и този път колоната от протестиращи ще бъде предвождана лично от него. Рама поиска да бъде проведено независимо разследване на разигралата се трагедия.

Политическата криза

в Албания започна още след парламентарните избори, които бяха проведени на 28 юни 2009 година. Вотът се проведе по нова пропорционална система, действаща на регионален принцип. Тогава властта беше спечелена от Демократическата партия, предвождана от Сали Бериша, а основните им съперници социалистите отказаха да признаят резултатите от вота и обвиниха управляващите в манипулация и фалшификации. Левицата поиска отварянето на изборните урни за повторно преброяване, но искането бива отхвърляно до ден днешен. Оттогава насам опозицията бойкотира работата на парламента, пречи на приемането на закони и при всеки повод организира антиправителствени демонстрации с искане за незабавна смяна на властта. Социалистите са твърдо убедени, че преброяването ще покаже, че изборните резултати от 2009 г. са неверни. Още при първото преброяване имаше редица въпроси и будещи учудване резултати. В три от секциите например социалистите получиха 0 гласа. Лидерите на левицата обвиниха управляващите, че на места принуждавали членове на избирателните комисии да подписват протоколите насилствено. Друго обвинение беше, че във вота са участвали много хора без документи. Албанските социалисти имаха опасения и заради клановия принцип на гласуване.
Въпреки многократните призиви на представители на ЕС, албанските политици не успяват да намерят действаща формула за сътрудничество. През миналата година посланикът на ЕК в Тирана предупреди, че проточилата се криза може да навреди на процесите на присъединяване на страната. Албания подаде официална молба за членство в организацията през 2009 година. От 1 април същата година е член и на НАТО. ЕС прави неколкократни опити да тушира напрежението в албанския политически живот. С посредничеството на еврокомисаря по разширяването Щефан Фюле през май лидерите на двете основни албански партии се срещнаха в Страсбург, но това не промени нещата. Все пак известен резултат имаше, защото разговорите сложиха край на гладната стачка на 20 депутати от Социалистическата партия и на 200 партийни активисти. През ноември м.г. годишният доклад на ЕК доведе до сериозно разочарование, защото не препоръча страната да получи статут на официален кандидат. Еврокомисията прецени, че политическите и икономическите проблеми на Албания са твърде сериозни. В свои коментари европейски представители определиха, че последните избори са доказали, че има сериозни пропуски в правовата система и вотът не е съответствал на европейските стандарти.