Картите на масата
/ брой: 213
Динамичната картина с бежанците от Сирия е поредното предизвикателство за малка България. Дръзнала преди шест години да влезе в клуба на богатите, днес най-бедната страна в ЕС очевидно вече има проблем с бежанците. Недостигът на места за настаняване, както и сметките, че един бежанец струва на бюджета 1110 лв. месечно, са малка част от общата картина. И докато богатите държави имат стратегии и дългосрочна визия или са договорили европейска помощ в евро дори с условие част от ЕС-парите да остават за развитие на местните райони, у нас решението явно ще е кризисно.
Парите ги има, въпросът е да знаем как да си ги поискаме, заяви вчера ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Огнян Златев. Явно, че освен стратегическо виждане и решения, повече отвсякога днес се нуждаем от ясна, единна и категорична държавна позиция. Защото Европа няма да предложи непотърсена помощ, а българското правителство само ще трябва да намери начин, по който да поиска средства - за инфраструктура, за благоустройство, за настаняване и издръжка на бежанците. Сами ще трябва да проявим достатъчно гъвкавост, за да потърсим и партньори в нелекото начинание.
Клубът на богатите трябва ясно да разбере, че бедна България, която заделя ката ден приблизително еднакви пари и за бежанец, и за български ученик, няма как да се справи с кризата единствено с техническа помощ, фургони или експерти, на които да плащаме, за да ни съветват. Специалисти и ние имаме, при това с опит и доказан капацитет. Имаме и условия, и възможност да бъдем част от "добрите". Затова и правителството безспорно трябва да направи необходимото - не само да кърши пръсти заради незавидната ни просешка тояга или да се усмихва на предложената експертна, консултантска и техническа помощ, а да сложи картите на масата. С аргументи, без да оставя в обществото усещане, че нещо му се нарежда, със самочувствие на държава с равни права и задължения с най-богатите в общността.