Картеч и бомби без милост
Епичната Балванска битка сред снега на далечната 1944 година
/ брой: 26
Димо ТОДОРОВ
Краят на март в далечната 1944 г. е студен, с чести превалявания от сняг. Габровско-Севлиевският отряд, прекарал зимата в Стара планина, в средата на март слиза в Севлиевския район. Властите правят всичко възможно да ликвидират отряда през зимата. Затова увеличават полицията и жандармерията. От февруари включват и войската.
Даже свещениците от амвона
зоват вярвящите, ако забележат, че се носи храна за партизаните, да съобщават на властите...
На 28 март отрядът осъмва на база край село Крушево отново в сняг, в гъста дъбова гора, на 40 крачки от коларски път. Затова 39-те партизани са в пълна бойна готовност. Те се изтеглят в бойна колона на север към Вишовградските гори. По високите места забелязват наблюдатели, полиция, жандармерия и войска има в селата Крушево, Букурово и Добромирка - търсят отряда. Това налага да променят посоката. При изтеглянето обратно се срещат с полицейска група, тръгнала по дирите им. Става трета престрелка за деня, в която е ранен тежко командирът на отряда Иван Райков - Владо. Превързан, той предава командването на Стоян Бъчваров - Мишо. Следващата голяма схватка и последна за деня е в 6 часа в местността Гердимата. Тя е с жандармерия от Севлиево. При излизане от гора ги обсипват с картеч. Убити са Теодоси Александров и Ненко Илиев - Лазар, студент в Търговската академия - Варна. Отрядът излиза от обкръжение късно вечерта.
Така приключва първият ден на Балванската битка. Според полицейския началник в Севлиево в първия ден на битката са убити четирима полицаи и и горски стражар. Двама полицаи са ранени и четирима пленени. Партизаните вземат първите 3 шмайзера с 9 пълнители, пушки, пистолет с патрони. През нощта, придвижвайки се бавно, понеже
носят ранения командир на платнище
партизаните пресичат шосето Севлиево - Търново и по река Негованка излизат към махала Кална кория, която е на шосето. Раненият командир Иван Райков нарежда да го оставят, за да спаси отряда. След дълги обсъждания и с раздяла поотделно с партизаните раненият командир е оставен на десетина метра от коларски път в гъста гора. Той си дава ботушите и остава в офицерска униформа, по чорапи, с одеяло и пистолет. Това е към 3 часа през нощта. Партизаните продължават и осъмват пред с. Малкочево. Кратката почивка и дрямката са прекъснати, защото към тях идва човек от селото. Той се връща и съобщава в щаба на войската. Партизаните са в бойна тревога и недоспали, гладни, изтощени от предния ден, тръгват в партизанска колона по един на североизток към Балванските гори. Отвсякъде има наблюдателни постове. От 8,20 до 17,50 часа самолети от летище Горна Оряховица ги търсят и накрая откриват и обстрелват. Първи е прострелян от самолета Георги Христов - Янко. Повечето партизани са вече в Косовската шума. На поляната пред гората летецът Тинчовски ранява Цаньо Димитров - Ненчо, убива 17-годишната партизанка Параскева Енева и брат и Николай.
Войници от 18-и Етърски полк - Търново, преследват отряда. Те прекъсват пътя на прикриващото отделение с Мишо, новият командир. Осем партизани са на открито място. Обстрелвани от самолета, те тръгват през дере за гората Дългия Буджак. Първи загиват командирът Мишо и командирът на отделение Христо Евтимов - Альоша. Иван Данаилов - Доктора (студент медик) и Иван Григоров - Калин, са ранени и заловени. Атанас Петров - Камен, е убит от полицейска засада. Останалите трима - брат и сестра Русана и Трифон Палаузови с Милчо Ангелов - Тошо, заемат позиция в удобна за отбрана гъста гора. Обградени, тримата партизани са подложени на кръстосан огън. Те убиват приближил се полицай и с точни изстрели отбиват многобройния противник до вечерта. Куршумите и бомбите ги засипват с пръст, шума и клонки. Русана остава без пушка и откъснат малък пръст на ръката. И в най-трудните моменти
посрещат врага с висок дух и песен
Привечер стрелбата оредява. Изтеглят се незабелязано един по един през нощта.
Главните сили - полиция, жандармерия и войска, обграждат и атакуват от обяда до вечерта основната група от 21 партизани. Те са на удобна позиция за отбрана, залегнали по ръба на стръмен скат. Разполагат с 2 шмайзера, с по 70-80 патрона за всеки, с 19 пушки, над 1000 патрона, пистолети, бомби, и с воля и вяра в изхода на боя. Позицията е на 3 километра от с. Балван. Селото е на шосето, на 17 километра от Търново. Фронтална атака с картеч и бомби е отбита. Те следват една след друга, съпроводени с вулгарни псувни от офицерите. В отговор петте партизанки запяват марша "Земята на Ботев и Левски отново е робска земя". Картечар от 18-и Етърски полк открива убийствен огън по партизаните. Тогава Бончо Маринов, свръзка на командира и командир на отделение, се изправя с автомата и го прострелва, но в същото време и той е убит. Бончо е единствената жертва от основната партизанска група в атаките, продължили целия следобед на 29 март. Поредната, последна за деня атака, е на здрачаване. Атаките се ръководят от: ген. Стефанов, командир на ІV армия в Плевен, ген. Янчев, командир на 9-а дивизия в Плевен, полк. Цеко Дамянов, командир на 9-и дивизионен полк в Севлиево, ген. Серафимов, командир на 5-а дивизия - Русе, полк. Велизаров, командир на 18-и Етърски полк - Търново, околийските и полицейски управители на Севлиево, Габрово, Търново и Дряново. Те ръководят боя от невисока могила край шосето Търново - Севлиево при с.Балван.
С настъпването на нощта партизаните се изтеглят по Баанешкото дере. Прекарали деня в тежки битки,
без храна и почивка
предприемат нощен поход. В крайно изтощение, с мокри и премръзнали крака, едва следват колоната Захари Георгиев, Мара Орловска и Дочо Иванов. При смяна на обувките Христо Димитров - Милчо се откъсва и прекарва 40 дена без връзка с отряда. Иван Станчев - Пенчо, командир на отделение, също се откъсва през деня. Без да установи връзка с отряда, загива край с. Боженци от полицейска засада на 14 юли. Бойно Джамбазов - Бойчин, в ранни зори напуска отряда и отива в близкия си роден Ловнидол. Според някои, силно привързан към ранения командир, той отива да му търси квартира. Според други отива да отмъсти за разстреляните през февруари шестима ятаци от селото. А може би и за двете, защото тръгва по пътя на личното отмъщение. Камион жандармеристи от Ловеч с поручик Гамзатов заварват Бойчин на площада и го убиват. Вторият ден на Балванската битка завършва.
Властта не постига целта - да ликвидира отряда. Равносметката е: убити полицаи и войници - 13, ранени - 7, пленени - 7. От партизаните са убити 10, четирима са ранени, от тях двама пленени и разстреляни и 10 разстреляни ятаци в с. Крушево. Най-тежка е съдбата на заловените Иван Данаилов - Доктора и Иван Григоров - Калин. Властите имат сведение от предалите се в края на декември Стою Шилаков и Иван Гинов, че в землянка в Стара планина има ранени и болни партизани. Там е 13-годишният Митко Палаузов с майка си. При тях е ходил Доктора. И от него искат да каже землянката. Подлагат го 48 часа на нечовешки изтезания, докато получат отговор. Откриването на землянката на Осеникова поляна е възложено на капитан Буцев от 9-и артилерийски полк, Севлиево. С полицаи от охраната и Доктора с магаре (понеже не може да върви) намират землянката. Нареждането е: живи/заловени партизани не са нужни. И въпреки вика на майката, която си показва ръцете от землянката и моли:
Не стреляйте, дете има!
...отговарят с огън от две картечници, с хвърляне на бомби и стрелба с шмайзери. Така загива най-малкият, 13-годишният партизанин Митко Палаузов, една от последните жертви на Балванската битка.
Иван Райков - раненият командир, изкарва първия ден под мостче на шосето при Кална кория бос, само по чорапи. Седем дена очаква връзка с партизани и тръгва пеш към 30 километра за Габрово. Там верни ятаци го приютяват. С кухненски нож му изрязват пръстите на краката, да не хване гангрена. На 9.ІХ.1944 г. участва в установяването на народната власт в Севлиево.
Труповете на убитите партизани са изнесени на 30 март в с. Балван. Прекарват ги от полка в Севлиево. Излагат ги за назидание на гражданите и ги хвърлят в животинската гробница. Убитите на Осеникова поляна са погребани след 15 дни от местни хора. Така властите се отнасят в последните месеци на власт с партизаните и народа, който ги поддържа и закриля. Безуспешните опити на властта да издири ранения командир са претекст да изкарат Доктора и Калин на мястото, където е оставен през нощта на 28 март, и да ги разстрелят. Това е 40 дни след Балванската битка, на 5 май. Такъв е последният отзвук от величавата, епичната битка, станала известна като Балванската.
