Каракачанов бърза с реформите, поправя Ненчев

Спирдон Спирдонов

Четири месеца, след като дойде на власт, Красимир Каракачанов пое по пътя на реформите. Вицепремиерът и министър на отбраната реши от 15 септември да започне прегледа на Програмата за развитие на отбранителните способности на Въоръжените сили и плана до 2020 г. Това трябваше да се случи през първото тримесечие на 2018 г., но с аргумента за променената среда на сигурност ще се извърши през тази есен. Така войската я очаква ново предизвикателство, т.е. промените съвсем не са свършили. Впрочем те бяха оповестени още с подписването на коалиционното споразумение между ГЕРБ и Обединените патриоти, а преди месец закрепени в управленската програма.
Всеки такъв ход в консервативна система, като армията, създава чувство за нестабилност, каквото нашите военнослужещи си го носят през последните две десетилетия и половина. Какво се цели с това бързане? Отговорът бе даден в лекцията на министъра на отбраната, прочетена от неговия заместник ген. Атанас Запрянов при откриването на учебната година във Военната академия. На военнослужещите им стана ясно, че предстои да се направи оценка доколко сегашните състав, структура и численост на въоръжените сили са актуални и какво трябва да се промени. Ще бъдат прегледани структурата и органите за управление на стратегическо, оперативно и тактическо ниво. В контекста на прегледа на командната структура на НАТО ще бъде подложена на преглед системата за командване и управление на българските въоръжени сили, за да се види "доколко съответства на реалните ни потребности в случай на криза". Т.е. след 30 ноември, когато това усилие трябва да привърши, ще бъдем известени за новата визия за развитие на Въоръжените ни сили.
В тези намерения смущават няколко неща. Защо прегледът не се прави на основата на актуализираната Стратегия за национална сигурност, каквато, според съгласието на политическите сили от 30 май т.г. на заседанието на Консултативния съвет за национална сигурност, трябва да имаме до края на декември? Не поставяме ли отново каруцата пред коня и не пренебрегваме ли националните потребности, съобразявайки се само с прегледа на командната структура на НАТО? Подобна структурна реформа няма ли да бъде повод за поредното "продухване" на командния състав? Няма ли достатъчно болезнени въпроси за решаване във Въоръжените ни сили през тази есен или се търси начин за отвличане на вниманието от тях? И най-интересното - нали според Доклада за състоянието на отбраната и Въоръжените сили за 2016 г., който правителството одобри в края на август (?!), армията ни си изпълнява задълженията.
Действително с оглед на факта, че средата на сигурност не е в покой, а в непрекъснато движение, подобни промени може и да бъдат оправдани. Не е в покой и съставът на Въоръжените сили. От него за съжаление излиза много, а влизат малко военнослужещи, особено за офицери. Не трябва ли в този контекст, преди поредната реформа, изпълнителната власт да заеме категорична позиция в интерес на собствените си Въоръжени сили. Само заявления, че са необходими, спешни мерки, каквито чуваме непоследък от тези, които трябва да ги вземат, не успокояват нещата. Министър Каракачанов иска войнишката заплата да бъде колкото учителската, но, очевидно, натиска дотам, докъдето няма да се стигне до разрив на коалицията. Има ли по-естествено от това Патриотите да вдигнат социалния статус не на кого да е, а на армията! На тях им прилича най-много тази мисия. Защо тогава не го правят, както стори това ГЕРБ с учителското съсловие? Бих добавил, че е на път да го направи и с полицаите. Министър Каракачанов вдига глас, но доста срамежливо. Сметнал е например, че за следващите три години ще са необходими 154 млн. лв. за попълване, но само донякъде, на 20-процентния недостиг от личен състав, но за увеличението на заплатите не говори с цифри. Нещо по-лошо, пред депутатите от Комисията по отбрана допуска, че нещата могат да се сведат само до един жест към военнослужещите. Т.е. малко. Най-вероятно и президентът Румен Радев знае това, след като бе безкрайно откровен, че в обозримо бъдеще този и редица още проблеми няма да се решат.
Замисленият преглед пък може да внесе спокойствие в управляващите. Защо не, ако се окаже, че армията ни трябва да бъде по-малка, няма да даваме пари за назначения. Възможно е войската да бъде ориентирана към границата, борбата с тероризма, гасенето на пожари и ликвидирането на последици от други бедствия. На война да разчитаме само на съюзниците. Тогава може да сведем бойната ни авиация например само до охрана на въздушното пространство. И то съвместно с долитащи от някоя държава самолети.
Това, разбира се, са хипотези, които обаче имат своите аналози в годините назад след пореден стратегически преглед и план за неговото изпълнение. Остава да разберем дали всички реформи си приличат.
 


В последно време президентът не гледа спокойно на действията на министъра на отбраната