Канцерогенното наследство

Днес синоним за ужаса на ядрената технология са Хирошима, Нагасаки, Чернобил, а от тази година и Фукушима. Името на Семипалатинск не е толкова известно и вече почти е забравено. Никъде другаде по света обаче не е имало толкова голяма концентрация на ядрени експлозии на едно място за толкова продължителен период. В началото на Студената война Сталин избира едно от най-отдалечените кътчета на империята си, където да експериментира с първите ядрени бомби на Съветския съюз.
Полигонът в Семипалатинск е сред най-големите полигони в света за опити с ядрено оръжие. Той се намира на границата между Семипалатинска (днес Източноказахстанска), Павлодарска и Карагандинска област. Полигонът е на 130 км северозападно от Семипалатинск, на левия бряг на река Иртиш, и се простира на площ от 18000 кв. километра. От 1949 г. до 1989 г. там са извършени над 456 ядрени опита, като са взривени повече от 616 ядрени и термоядрени устройства, включително поне 30 наземни ядрени взрива и над 86 въздушни. Направени са също и десетки хидроядрени и хидродинамични опита. Общата мощност на ядрените заряди, с които са правени опити на Семипалатинския полигон в периода 1949-1963 г., надхвърля 2500 пъти мощността на атомната бомба, хвърлена в Хирошима.
Последният подземен ядрен взрив на Семипалатинския полигон е извършен в един от сондажните кладенци на площадката Балапан на 19 октомври 1989 година.
Опитите нанасят сериозни екологични щети на региона. Населението е изложено на радиоактивно облъчване, което след време води до заболявания, преждевременна смърт, генетични увреждания. В опасните зони на бившия полигон радиоактивният фон до ден-днешен стига до 10000-20000 микрорентгена на час. Според проучвания през 1996 г. на територията на Казахстан има 179 000 000 тона радиоактивни отпадъци, които са основен проблем на страната. В резултат на радиацията са загинали много хора, много други боледуват от болести, причинени от високата радиоактивност. Замърсената земя вероятно няма да може се използва поне от още няколко поколения.
Точно преди 20 години, на 29 август 1991 г., президентът на Република Казахстан обяви окончателното закриване на полигона в Семипалатинск. Само половин година по-късно вече независимият Казахстан доброволно се отказа от четвъртия в света ракетно-ядрен арсенал, който включваше 1150 бойни глави. Това беше безпрецедентна стъпка, която няма аналог в историята. Най-големият изпитателен ядрен полигон в света не бе закрит по технически причини. Казахстан предприе тази стъпка като практически принос за намаляване на глобалната ядрена заплаха.  С тези си действия Астана проправи пътя за безядрен свят и след последвалата история на успешното си развитие доказа, че най-надеждните гаранции за сигурност са диалогът и мирното сътрудничество с други страни, а не огромните арсенали от най-мощното оръжие.
Благодарение на твърдата привързаност към неразпространението, а също така и на последователната активна дипломация, Казахстан получи гаранции за сигурност и териториална цялост от всички пет признати ядрени държави.
По инициатива на Астана през декември 2009-а Общото събрание на ООН обяви 29 август за Международен ден за действия срещу ядрените опити.