29 Март 2024петък12:19 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Европа

Кандидат за "цветна революция"

Резултатите от предстоящите избори в Молдова може да послужат за разпалването на нов конфликт в Европа

/ брой: 23

автор:Георги Георгиев

visibility 1936

След двайсет дни Молдова ще бъде изправена пред едни от най-съдбоносните избори в най-новата си история. Резултатите от предстоящите на 24 февруари парламентарни избори ще бъдат определящи не само за вектора на развитие на страната, но и за стабилността в тази част на Европа, вече солидно разклатена от гражданската война в Украйна и студения конфликт на Киев и Вашингтон с Москва. 

Опасенията, че може да станем свидетели на драматични събития, които да засегнат и голямата българска общност в страната, се подклаждат от геополитическото разделение в Молдова. Избраният преди две години президент Игор Додон е категорично ориентиран към възстановяване на икономическите и други връзки с Москва, заявява открит интерес към сътрудничеството на страната му с Евразийския икономически съюз, търси взаимодействия с Кремъл за разрешаването на конфликта с непризнатата Приднестровска молдавска република и интегрирането й обратно. В тази си политика той се опира на общественото мнение. Близо 65% от молдованите смятат Русия за приятелска страна, а само около 23% подкрепят членството на страната в НАТО. Дори привържениците на влизането в ЕС са само 37% по данни на Молдовската асоциация на социолозите и демографите от ноември 2018 г. 

Тези данни не са учудващи, ако отчетем, че близо 360 000 от 3,5-милионното население на Молдова официално работи на постоянна основа в Русия, откъдето изпращат около 380 млн. долара на близките си. Това при положение, че всички парични преводи от молдовските гастарбайтери се оценяват на малко над 1 млрд. долара през последните години. Освен това руският пазар поглъща около 80% от селскостопанския износ на Молдова, който е и в основата на експорта й. Додон олицетворява тази част от обществото, която смята, че развитието и задълбочаването на връзките с Русия ще подобри живота в републиката. 

На другия полюс в предстоящите избори в Молдова са управляващата в момента Демократическа партия, начело с местния (по молдовските понятия) суперолигарх Владимир Плахотнюк и т.нар. проевропейски партии - "Действие и солидарност" на бившия външен министър Мая Санду и "Достойнство и истина" на адвоката Андрей Нъстасе, който спечели изборите за кмет на Кишинев през лятотот на м.г., но бе остранен от съда. 

Последните две партии, които ще се явят в коалиция, освен че декларират проевропейска ориентация, са също така привърженици на обединението на Молдова с Румъния, още наричани в тамошната политика юнионисти. Общото между трите формации, е т.нар. проевропейски курс, който обаче сериозно бе дискредитиран през годините след свалянето от власт с протести на Комунистическата партия на Молдова през 2009 г. Поредицата от корупционни скандали, връх на които бе кражбата на 1 млрд. евро от молдовските банки, тежкото икономическо положение, една от причините за което бе разкъсването на стопанските връзки с Русия, доведоха до сериозен спад в доверието към тези партии. Политологът Сергей Манастърлъ казва пред "Спутник Молдова": "По време на Комунистическата партия, делът на проевропейския електорат постоянно нарастваше. Но след като дойдоха на власт проевропейците, чиновниците и бюрократите дискредитираха евроинтеграцията, ЕС, европейските ценности". Такава позиция се споделя и от Еврокомисията, която спря финансовите грантове за Молдова до провеждането на парламентарните избори, именно заради въпиющата корупция и липса на върховенството на закона. 

Точно тези партии обаче са подкрепяни от ЕС и САЩ и то основно, особено след 2014 г. заради заявяваните от тях антируски позиции. Тъй като партиите на Санду и Нъстасе са противници на Демократическата партия на Плахотнюк, на САЩ и ЕС им предстои да решат дали да примирят трите формации и те да управляват в коалиция след 24 февруари или да търсят решение под формата на познатия ни вариант с "цветната революция". Социологическите прогнози към момента дават основание за такива хипотези. 

Януарско социологическо изследване, по поръчка на Института за мониторинг на демокрацията и парламентаризма сред държавите членки на Междупарламентарната асамблея на ОНД, извежда на първо място Партията на социалистите с 40,5%, чийто лидер допреди две години бе Игор Додон, на второ управляващата сега Демократическа партия с 15,9%, а на трето място блока на Санду и Нъстасе със 17,7 на сто. Други партии в парламента не влизат. Според второ изследване, проведено от асоциацията на социолозите и демографите, социалистите имат цели 48,9% от гласовете срещу 19,3% за демократите и 19,1% за тандема Санду-Нъстасе. 

Вижда се, че идеологически близките до Запада "демократи" и юнионисти могат да съберат заедно между 33-38% от гласовете и да опонират на социалистите с много близки резултати. Освен това трябва да имаме предвид, че сега за пръв път парламентът ще се избира по смесена система - 50 депутата по партийни листи и 50 мажоритарно. Крайният резултат може да не е толкова добър за социалистите, защото се предполага, че управляващите ще използват т.нар. административен ресурс, за да оберат гласовете в едномандатните райони. Вариантите са или Плахотнюк, Санду и Нъстасе, въпреки че са политически врагове, да се обединят, подтикнати от Запада, в името на борбата с "руската заплаха", или ако социалистите не получат нужните им за самостоятелно управление гласове, да се опитат да преиграят ситуацията на нови избори през октомври. За това намекна и президентът Додон на среща с чужди дипломати. Според него вероятността за създаване на "алианс между които и да е формации, влезли в парламента, е много малка". 

Трябва обаче да имаме предвид, че ако социалистите се опитат да направят самостоятелно управление, при положение че имат минимална преднина пред опонентите си, или ако пробват коалиция с дискредитираната Демократическа партия, може да се сблъскат със сценария на "цветната революция". Единия път под знамената на борбата с "руската заплаха", "хибридната война" и други подобни, а във втория случай под знамето на борбата с корупцията и олигархията, които символизира Плахотнюк. В сегашното геополитическо противостоене между Русия и Запада този сценарий е много възможен. Той вероятно би включвал и отстраняването от власт на самия президент.

Впрочем управляващите "проевропейци" се готвят максимално да затруднят задачата на социалистите. Например от общо 125 избирателни участъка зад граница в Русия ще бъдат открити едва 11, което явно е мизерна бройка за близо 400 000 официални гастарбайтери от Молдова. Очевидно идеята е социалистите да се лишат от стотици хиляди гласове в своя полза. От своя страна Русия също взе няколко решения, които са в унисон с политиката на президента Додон, който е чест гост в Москва. На първо място бе обявена амнистия за молдовските гастарбайтери, нарушили миграционното законодателство (170 000 души), която ще действа от 1 януари до 24 февруари. Така те ще могат да останат в Русия на работа до деня на изборите. И ако за тази мярка опозицията обвини Москва, че се меси в изборите, то други решения имат явно дългосрочен характер. Сред тях са премахването на митата за пет групи стоки от Молдова, разрешаването на транзитното преминаване на местни стоки през Украйна. Русия не крие, че тези отстъпки в досегашната й политика спрямо Молдова са обвързани с политически очаквания. На последната среща между двамата президенти Владимир Путин директно заяви, че от състава на бъдещия парламент на Молдова до голяма степен ще зависи и развитието на отношението на Русия към нея. Т.е. Москва заявява, че няма намерение да плаща пряко или косвено на чужди правителства, за да провеждат антируска политика под диктовката на САЩ и съюзниците им. За да се случи това обаче, е необходимо Партията на социалистите в Молдова да спечели така убедително изборите, че да направи невъзможни обструкциите на резултата й.

Засега социологията не дава такава картина. Много по-вероятно е след 24 февруари да има период на неизвестност и неопределеност, който да увеличи рисковете пред страната. Голямата опасност е, ако специалистите по смяна на властта чрез фейсбук и туитър решат, че това е най-добрият момент да ловят риба в мътна вода. Практиката показва, че обикновено хващат чудовища.

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 1

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 0

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 1

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 0

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 0

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 1

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ