КАМЕРТОН

Юлия Пискулийска

Някога, преди урока по цигулка, другарят Кадиев се съветваше с камертона за чистия звук. Макар и двамата да знаехме, че цигулката не е моя страст и едва ли ухото ми се интересува какво ще каже камертонът.
Но вечерта, когато стоях при пилоните на НДК, за да почета паметта на Вапцаров и да чуя стихове за него и за вярата, далечният чист звук на камертона внезапно и неочаквано затрептя мелодично... Усещах и силата му, и отсъствието му.
При пилоните бяха дошли хора, за да подкрепят правителството на Орешарски. Както се казва, думата бе свободно дадена и високоговорителите я препращаха до хората. Онова, което чувах, ме притесни. "Червени боклуци" беше заменено с "кифла". Медиите бяха поставени под общ знаменател: купени.
Липсваха само вувузелите и тъпаните. Иначе... екстазът, макар и не така шумен, наподобяваше протестната река около парламента. Не това бяха думите, които исках да чуя. Не това беше тонът. И когато започнаха стиховете за Вапцаров, послушах... послушах - и си тръгнах. Спрях до младата жена, която говори от импровизираната естрада, и се опитах да кажа мнението си. Да кажа как като слушател съм възприела казаното от нея.
Те бяха трима - тя, още една жена и един мъж.
- Страх ви е - с патос извика другата жена.
Не ми позволи да възразя.
Мъжът викна: "Те да правят така и така, а ние... ние да стоим ли?"
Лицата им бяха и гневни, и непримирими.
Все едно виждах реката на протеста, оглушала за мислите на другите.
Няма ли един камертон, да се чуе чистият тон?
И как ще теглим тая тежка кола, щом сме риби, раци и щуки?
Или само риби и щуки?
Вглъбени в себе си, протестиращите пред парламента не искат да чуят гласа на непротестиращите и мислещите не като тях.
Вглъбени в себе си, защитаващите правителството не виждат как започват да приличат на онези, които ги наричат "червени боклуци". Речникът им приема уронващи достойнството думи. 
Възможно ли е да се срещнат тези две човешки реки? Дели ги пространството на екзалтираната слепота.
Когато се опитваш да отговаряш с обиди на обидите, когато не откриваш истинската сила на думите... така си мисля - обиждаш идеята. И я обезсмисляш.
Няма ли да чуем камертона, който показва чистия, верния звук?