Калоян Георгиев: Нужни са решения как младите да се върнат в България

Калоян Георгиев е възпитаник на 164-та ГПИЕ "Мигел де Сервантес". Завършва "Международни отношения" в Лондон, като междувременно е стажант в ЮНЕСКО в Париж. На 21 години съосновава програмата "Менторс БГ", която е без аналог в България. Приет е да следва на пълна стипендия в Академията "Йенчинг" на Пекинския университет. Владее английски, испански и португалски език.

"България принадлежи и е цивилизационна част от Запада, но мостовете на Изток трябва да се градят"

"Само физически съм в чужбина. В перспектива ще се върна обратно"

- Г-н Георгиев, живяхте в Лондон и Париж, а сега сте в Пекин. Защо предпочетохте Китай пред Европа?

- Безспорно е привилегия да пътуваш и опознаваш Европа, която, макар с всички предизвикателства, днес продължава да е наситена с хилядолетна култура и да концентрира интелектуален капацитет и потенциал. В същото време Азия напредва икономически и страните в региона постепенно стават водещи в търговията, образованието, технологиите. България принадлежи и е цивилизационна част от Запада, но мостовете на Изток трябва да се градят. Като българи в чужбина ние не сме просто елементи в една чужда среда, а хора, които откриват и пренасят частица от България навън и в същото време носят елементи от чуждата култура обратно у нас.

Във Великобритания почувствах границите на възможностите да се развивам и да работя. Въпреки че се отдалечихме от това разбиране, добрите университети в света не учат студентите как да си търсят работа, а как да създават такава. Считам това за моя цел заедно с каузата да работя за страната, а защо не и двете заедно. Това в Китай е по-реалистично. 

- Защо все повече млади българи избират да учат в чужбина? Какви са плановете ви за бъдещето? Къде ще търсите реализация - у нас или зад граница?

- Повечето български младежи напускат България, за да живеят в различна среда. Причините са съвсем обясними, решенията - по-малко. Изглежда, не се справяме да намерим решение как да ги задържим, а може би не е в това въпросът. България е част от глобализирания свят и този процес е нормален. Въпросът е какво правим оттук, как ангажираме тези хора, за да бъдат полезни на страната. В момента развивам дейност в няколко аспекта в отношенията България - Китай, където се стремя да популяризирам страната ни и възможностите за търговия, туризъм и инвестиции. Правя това без работно време и директен началник, но със стабилни партньори, разбира се. В някакъв смисъл съм независим. Засега съм базиран в Пекин, където имам ресурса да развивам българска дейност. В този смисъл само физически съм в чужбина. Работя активно с България. В перспектива ще се върна обратно.

- Работите активно с Родопите и развивате културна дипломация в Китай. През март бяхте домакин на официален прием с фотоизложба от Момчиловци в Пекинския университет. Какви бяха мотивите ви? Разкажете за инициативите, свързани с това начинание?

- Сътрудничеството със село Момчиловци и Центъра за развитие, инвестиции и туризъм в Китай даде голям тласък на дейността ми. Коректността, уважението и добрите намерения от тяхна страна позволиха да организирам български прием в Пекин под наслов "Чарът на Момчиловци в Родопите". Приемът събра над 100 представители на академичните, дипломатическите и бизнес средите. Специални гости на мероприятието бяха културни аташета, пресаташета, търговски и други представители на дипломатически мисии, високопоставени представители на университети и институти в Пекин, преподаватели по български език, представители на местни правителства от близките провинции, представители на организациите в Китайско-Европейската асоциация за сътрудничество, Китайската асоциация за младежки културен обмен и други. Присъстваха и представители на китайски медии. Това бе началото на един маратон в работата с Китай, който ще доведе до успехи при енергия и постоянство. Целите ни се свързват с туризма и привличането на инвестиции.

- Какви са възможностите в туризма и популярна ли е България в Китай?

- Туризмът често е подценяван, но всъщност катализира икономическите взаимоотношения, стига, разбира се, да са налице останалите съставки. България засега трудно привлича желания туристически поток от Китай, предвид огромния пазар там. Страната ни е популярна с киселото мляко, природата, виното и чистия въздух, а също и в политически план като сигурен и надежден партньор. Това, че България не е част от Шенген, пречи на туризма, а също и на обмена в образованието и науката. Дневният ред в туризма в момента е следният: подготвя се продукт на основата на розите, млякото и виното, който ще включва спектакли, така че да впечатлява гостите. На място в Китай се разкриват седем туристически центъра. Предстои да работя с този в Пекин и да пътувам в страната за срещи с местни правителства. Това е ключов подход, ако искаме да се случва нещо конкретно.

- Как оценявате визитата на президента Румен Радев в Пекин?

- Смятам, че посещението на българския президент е стандартен, но необходим ход в отношенията, за да постигнем конкретен напредък. Радвам се, че за разлика от дипломатическите совалки със спорен успех на премиера президентът се фокусира върху конкретни цели като откриване на директен полет София - Пекин и представителство на китайска банка в България. Това ще даде тласък на отношенията, тъй като не е сериозно да говорим за развитие и инвестиции, без те да са налице. 

- Какъв е статутът ви в Китай? Лесно ли съчетавате образованието с тази дейност?

- Като стипендиант на китайското правителство съм със студентски статут, но всъщност програмата "Йенчинг" е проект с насоченост публична дипломация. Покрай българската дейност често съм част от дипломатическите панели на форуми и мероприятия в Пекин и в провинциите, така че реално съчетавам студентски с дипломатически статут. Академията "Йенчинг" дава ресурс и подкрепа за допълнителна дейност и двете се допълват, но, разбира се, трябва гъвкавост.

- С какви инициативи планирате да започнете есента в Пекин?

- За последната година успях да развия взаимоотношения с редица организации в Китай, сред които търговски и дипломатически асоциации. Считам ги за партньори, като на този етап планираме да организираме български форум с културна и бизнес насоченост в рамките на 70-годишнината от отношенията България - Китай. Форумът ще се проведе в края на годината, като очаквам присъствие и от България. Надявам се да развием контактите на централно ниво и да привлечем интерес от страна на китайските провинции. Задачата след това е да преценим как да наредим пъзела, така че да придвижим приоритети с туризма, образованието и търговския обмен.