Калин Христов: Банковият съюз не елиминира банковите фалити

Банковият съюз на ЕС, към който България се присъедини на 10 юли и реално ще заработи у нас от 1 октомври, няма как да елиминира банковите фалити, но свежда до минимум тяхната вероятност. Това става ясно от интервю на подуправителя на Българската народна банка Калин Христов, който отговаря за валутния борд у нас, за финансовото издание money.bg. От години той публично критикува паричната политика на Европейската централна банка в еврозоната и особено отрицателните лихви. Нееднократно в свои публични изяви е посочвал, че членството в Банковия съюз преди присъединяването на страната към еврозоната "не е разумно" и ще доведе до "асиметрично третиране с произтичащите от това рискове".

В това позицията на Христов се различава от тази на правителството. Премиерът Бойко Борисов нееднократно е изтъквал през последните години, че членството на България в еврозоната и в Банковия съюз са гаранция за финансовата стабилност у нас и ще предотврати опасността от повторение на случая с КТБ.

Фалитите на банки са неизбежна част от капиталистическата икономика. Банковият надзор не ги елиминира, а свежда до минимум тяхната вероятност, както и евентуалните рискове за банковата система и икономиката в случай на фалит на отделна банка, посочва Христов.

"Самата история на Единния надзорен механизъм е показателна. От изграждането му в края на 2014 г. досега в еврозоната има 5 системно значими банки, които бяха под директния надзор на ЕЦБ и за които самата ЕЦБ обяви, че са "проблемни или вероятно ще станат проблемни". От тези 5 банки само една беше преструктурирана, а всички останали - обявени в несъстоятелност", заявява Христов.

Подуправителят на БНБ казва още, че валутният борд у нас остава непроменен и след влизането на лева на 10 юли в чакалнята на еврото. БНБ е поела едностранен ангажимент за нулево отклонение от фиксирания курс, поради което допустимото в ERM II отклонение на курса от +/-15% никога няма да бъде използвано.

От думите на Христов става ясно, че присъединяването към Банковия съюз не води до достъп до нови подкрепящи механизми, както твърдеше Бойко Борисов, защото до влизането в еврозоната банките у нас няма да има достъп до ликвидност от Европейската централна банка. "Присъединяването към ERMII и Банковия съюз не носи нови, недостъпни за България досега европейски защитни механизми или фондове", изтъква Калин Христов.

Подуправителят обяснява още, че с влизането на България в еврозоната се увеличава вероятността големите чужди финансови групи у нас да трансформират дъщерните си банки в клонове. На този етап обаче нито една от големите чужди банки у нас не е декларирала намерение да се превръща в клон.