Какво става с езика ни свещен

Което и копче да натиснем - на телевизора или на радиото, който и вестник да разгърнем - жълт или леко жълтеещ (колкото времето го изисква), заливат ни информации и коментари, анкети и интервюта, в които главна тема са парите. Дали това са бонусите, взети от шефове на агенции, заместник-министри и други "народни водачи" (и то законно, защото апашите на народния залък са си осигурили и закрилата на закона) или са миньорите от Мадан, които не са получавали заплати вече няколко месеца, темата е все тази - парите. За съжаление за това говорят и малките деца, които не би трябвало да се интересуват от друго освен от игрите и уроците си... Един велик руснак беше нарекъл някога страната ни "държава на духа". И нямаше предвид, че истинският дух, щом го духнеш, изчезва, както става през последните две десетилетия с всички клонове на културата ни. Това, че според министър Дянков и не само според него нямало пари, не е оправдание, щом става дума за неправилното, пълно с грешки и паразити слово на повечето българи, когато застанат пред камери и микрофони. Защото моето предложение е не да се дават бонуси на говорещите правилно, а да се глобяват (в полза на държавата, а не на някои лапачи) онези, които редовно съсипват с грешките си родния език.
Както разбрахте не парите, а словото на българите ще ми бъде днешната тема.
Винаги се радвам, когато прочета някое хубаво граматическо обяснение в езиковите бележки на неуморния професор Брезински, или на колегите му, радетели за чист наш език, но част от техните  упреци засягат грешки в сравнително по-рядко употребявани думи и изрази. Това не значи, че трябва да си затваряме очите пред тези също "малки убийци" на нашата родна реч, справедливо и сполучливо наречена от класика "омайна, сладка"... Смятам за по-наложително обаче да изпъдим от телевизионния екран и от радиоефира някои езикови грешки и паразити, които взимат застрашителни размери, а хората неволно (без да се замислят) ги вмъкват във всекидневна употреба.
Като оставям достатъчно поле за действие на професор Брезински и другите специалисти, ще се спра на най-често допусканите в речта ни грешки и паразити. Лидер според моите наблюдения е напълно излишната употреба на думичките "един", "една" и "едно" след "всеки", "всяка" е и "всяко". Този буквален и излишен превод на френските "шак юн" и "шак ьон", които претоварват и зацапват нашето слово, е влязъл така дълбоко в говора не само на простаци, а на повечето журналисти и общественици. Два пъти беше употребен от президента в последното му интервю, дадено на Цветанка Ризова, а онзи ден го чух дори от говорителка по радио "Христо Ботев", което поддържа някакво културно ниво. Този паразит не се пропуска в почти всички изказвания по телевизията. На второ място е всеобщото заменяне на хубавата ни дума "общуване" с модното "комуникиране". Даже едно дете в автобуса обясняваше на другарчето си, че трудно се комуникира с учителката му. Не по-рядка е употребата, по-точно неупотребата на падежите, които обогатяват езика ни. Както е редно - започвам с именителния. Мнозина от телевизионните водещи викат някого с "Иван" и "Пенка", вместо с "Иване" и "Пенке". Следва родителният падеж. Почти забравихме, че се обръщаме към "някого", а не към "някой" с "когото", а не с "който" имаме да споделим нещо. Няма да забравя да спомена и "мекането" (ходиМЕ, а не ходиМ, както е правилно, пишеМЕ, а не пишеМ), грешка, която не пропуска да ни демонстрира дори премиерът. За съжаление чуваме го и от литератори и журналисти. Горните грешки ги има също в преводите на филми и в редица предавания, където професионалисти и гости се състезават да ги правят.
Интересно и опасно е, че в повечето случаи споменатите "грехове" се допускат от общо взето интелигентни хора, повечето от които дори не допускат, че се изразяват неправилно, че участват в замърсяването на езика ни. Мнозина от тези хора са и достатъчно възпитани и при свой малък пропуск са ми искали извинение, но пак по неправилен начин - с думите "Извинявам се", вместо "Извинете ме!" или "Моля за извинение!". Иначе, ако сам си се извинява, защо мен ме занимава с това?
Друга, но близка тема (за опростачването ни) са цинизмите (мръсни думи и псувни), които чуваме заедно с децата от малкия екран и от голямата сцена. Представям си Димчо Дебелянов и Николай Лилиев, попаднали на сегашен наш театрален спектакъл.