Какво ще реши Ердоган?

Турция е в навечерието на местни избори, които казват, че ще осветят посоката на развитие на страната през следващите години. Президентът Реджеп Ердоган за кой ли път неуморно обикаля вилает след вилает и не само обещава благоденствие и зове за единство пред идващите отвън и отвътре предизвикателства, но и прилага онази позната практика на "изборен бюджет", който цели привличане на повече гласове за неговата Партия на справедливостта и развитието (ПСР). Ефектът ще се отчете на 31 март.

В тази връзка се разчита и на външната политика на страната, която винаги се е отличавала с последователност и с лозунг "Турция над всичко", но днес геополитиката е толкова непредсказуема и променлива, че объркването е повече от логично. Може би и затова наблюдателите в Анкара имат толкова противоречиви коментари, че е трудна ориентацията къде стои днес Турция. Въпросът не е само политически. Доскоро трудно можеше да се предположи, че някой ще си позволи да пита дали страната излиза от западния лагер, където беше "преден пост на САЩ", и прави стъпки за сближаване с Евразия. Даже не е за вярване, че има анализи, които убедено твърдят за нови глобални планове на Вашингтон, в които Анкара се поставя във фронта на противниците. Като основание се сочат събитията в Сирия и позициите на САЩ по отношение на Източното Средиземноморие. А това са ключови въпроси за турската външна политика и национална сигурност. Борбата с терористичните организации и двустранните отношения е част от поредицата непрекъснати контакти между Турция и САЩ, които някои определят като "засилване на натиска върху Турция". Ердоган често разговаря с Тръмп по телефона, но на покана да посети Вашингтон отговаря с "първо аз Ви чакам в Анкара". Дали са само "приказки" или начин управляващите в Турция да печелят симпатии преди изборите на 31 март е въпрос гатанка. Но са факт коментари за

"негативни сигнали" от САЩ 

Независимо, че час по час турски делегации на различно ниво пътуват зад Океана. Е, някои ги и привикват за изясняване на ситуация, каквато информация изтече заради посещението на министъра на отбраната Хулуси Акар и шефа на ГЩ на турската армия. По покана на Пентагона, разбира се. Причината е, както е известно, да се настоява за пореден път Турция да се откаже от купуването на руските системи С-400. Възниква въпрос защо САЩ са толкова "обезпокоени" от доставки на С-400 в Турция? Ердоган вече заяви, че "работата е свършена и С-400 ще дойдат в Турция". Но анализатор като Джансу Чамлъбел твърди, че "в американския конгрес няма никой, който да толерира закупуването на тези системи". Даже едно крило, което се занимава с въпросите по сигурността, настоявало за въвеждане на санкции спрямо Турция, ако си позволи да финализира сделката за С-400. И в този случай, пишат турски коментатори, САЩ не зачитат дипломатическите правила. Вицепрезидентът на САЩ Майк Пенс позвънил на Ердоган и му съобщил за желанието на президента Тръмп Турция да се откаже  от закупуването на С-400. В Анкара се засегнали, че звъни Пенс, който "не е равнопоставен на президента Ердоган", но проблемът всъщност е друг. От едната страна, става въпрос за влиянието на хегемона, за стабилност на стари стратегически връзки, за запазване мястото на Турция в алианса и западния лагер, за недопускане сделки, за които се смята, че печели Москва, а от другата - за отстояване на суверенитет, независима политика и право за взимане на собствени решения в собствена полза и интереси. Член на турска делегация, посетил Вашингтон преди дни, след срещи с бивши колеги дипломати не скрил, че САЩ са непреклонни

и конецът е пред скъсване.

Един вид, ако Турция все пак реши да достави С-400, ще се стигне до прилагане на ембарго, което ще бъде като санкциите спрямо Русия. Явно отношенията между Анкара и Вашингтон не са в добра форма и не се виждат изгледи за подобрение. Както се изразяват в Анкара, "тези отношения са в един остър завой". И още по-категоричното "вместо стратегическо сътрудничество, навлезе се в период на стратегически душманлък". Дали може да се каже, че интересите на САЩ и Турция не съвпадат и в следващия период Анкара ще трябва да определи бъдещето си съобразно с такъв извод? Ако това е истина, тогава ще се наложи наистина Турция да прецени кои са й приятели, кои противници, но все пак на този етап няма изгледи за резки движения.

Разбира се, че в Турция има и други мнения. Има наблюдатели и политици, които твърдят, че доставките на руските С-400 не са желателни. Обикновено това са становища на хора, които приветстват всеки разговор на Ердоган с Тръмп. Може би затова има и мнения за доставка, както на С-400, така и на американските "Пейтриът", за да печелят и двете геополитически сили, а Анкара да остане вярна и на договори, и на съюзни задължения. Дилема!

Но не се забравя казаното от Майк Пенс в Мюнхен, на конференцията по сигурността, че 

САЩ не могат да останат само наблюдатели,

когато съюзници закупуват оръжие от Изток. Въпреки, че е замълчал на въпрос за гръцките С-300. Гърция след Преспанското споразумение е "стратегически партньор на САЩ за Източното Средиземноморие и Балканите". Няма как да няма доза изнервяне в Анкара и дори да се твърди, че "най-големите турски морски учения "Мави Ватан" ("Синя родина") са предупреждение към Гърция и Кипър". Името на тези морски учения, провеждани тези дни, е дал ген. Джем Гюрдениз, който смята, че заплахата в Източното Средиземноморие е най-важният и жизнен проблем пред Турция. Според него тази заплаха за Турция е като втори Севър (договорът, разделил Близкия изток). Именно заради своята защита Турция се нуждае от С-400. САЩ се безпокоят, но не заради развитието на отношенията на Турция с Русия, а заради възможността Турция да завоюва голямо стратегическо превъзходство в една нова война. Всъщност тревога би трябвало да има, защото думата война все по-често се споменава в анализи, коментари или изказвания на наблюдатели и политици по цял свят. А това, че Анкара е заплашена от санкции и икономическа криза, ако реализира договора с Москва за С-400, това не е новина. Това е практика напоследък и то не само по отношение на Турция.

В Анкара казват, че "САЩ напоследък, за да поставят ръка върху петролните и газовите източници в Източното Средиземноморие, се изправят срещу Турция" и организират за целта Гърция, Израел, Кипър и Египет. Именно, за да не се забравя, че и Турция има интереси в Източното Средиземноморие, Анкара организира тази "репетиция за война", както пишат в Атина, което е учение в три морета (Егейско, Средиземно и Черно) и се демонстрира не само военна мощ, но и воля за отстояване на интереси. Независимо срещу кого.

Натискът не се крие, това е факт. Но той не е само по линия на икономика или опит за преврат, както са убедени редица анализатори в Анкара. Информациите, че бившият премиер Ахмет Давутоолу създава нова партия и то от членове /засега десетина/ на управляващата ПСР в Турция, дава възможност за спекулации защо се прави това и то точно сега. Самото създаване като действие е обявено за септември, но след 31 март  ще бъде оповестено.  "Дори и да спечелят 55% от гласовете, ние сме тръгнали на път", казва Давутоолу.

Видно е, че предстои труден период за управлението на ПСР и сътресенията ще се множат.