Какво ще получи държавата от съдран чувал

Димчо МИХАЛЕВСКИ

Гарантирането на приходите в държавния бюджет става все по-актуално и концентрира все-повече общественото внимание. Причина за това са постоянната негативна тенденция на изчерпване на натрупните резерви на държавата, дефицитите в бюджета през последните три години и наближаващите два падежа по държавния ни дълг - в началото на 2013 и 2015 г. Възниква въпросът за стабилността на бюджета и източниците за възможно привличане на необходимите средства. Основни и възможни източници извън приходите по консолидирания държавен бюджет са фискалният резерв, емитиране на държавен дълг и приходи от държавните предприятия и търговски дружества.
Ето как през последните 12 години се движеше размерът на фискалния резерв. В края на 2000 г. той беше 2,4 млрд. лв., през 2005 г. достигна 4,4 млрд. лв., а в края на предходното правителство беше на ниво около 8 млрд. лв. В настоящия момент фискалният резерв е около 4 млрд. лв. и като имаме предвид, че Сребърният фонд и фонд "Козлодуй" заемат 3,5 млрд. лв. от тях, повече от ясно е в какво положение сме.
Ето и движението на консолидирания държавен дълг през последните 15 години. От кризисната 1997 г., когато беше над 140% от БВП, беше намален в края на 2001 г. на около 70% от БВП в размер от над 10,5 млрд. евро. През 2005 г. се намали на нива до 40% от БВП в размер от 8 млрд. евро, за да достигне в края на предходното правителство нива от 14,8% от БВП и размер от 5 млрд. евро. Само размерът на държавния дълг беше почти равен на наличния фискален резерв - близо 90%. А къде сме днес? Последните данни към 31 януари 2012 г. сочат размер на консолидирания държавен дълг от 6,1 млрд. евро, т.е. за последните две години и половина се е увеличил с над 2 млрд. лв.
Очевидни са двете

негативни тенденции

- изчерпване на фискалния резерв с паралелно увеличаване на държавния дълг. Резултатът: увеличение на лихвените проценти - 6-7% при емитиране на дълг на международните дългови пазари. Идеите за по-активното управление на ресурсите на Сребърния фонд ще доведат до нарастване на цената на вероятния ни бъдещ дълг заради увеличените рискове пред правителството да изпадане в ликвидна криза.
Правителството и България са изправени пред сериозни предизвикателства, а разумното поведение е да се потърси експертна дискусия, да се моделират различни сценарии и възможни решения, стъпили на широк политически и обществен консенсус. За съжаления изборът на правителството е друг. И той е по-лесен, но с много къс хоризонт - да се изчерпят всички резерви, да харчим резерва за текущи разходи на бюджета, постоянно да емитираме допълнителен дълг, да изземваме ресурси от държавните предприятия и търговските дружества с държавен капитал.
В началото на мандата си настоящето правителство с ПМС 247/16.10.2009 г. реши значими търговски дружества с държавен капитал да внесат еднократно допълнителна вноска - дивидент в бюджета, в размер на 50% от печалбата им за 2008 г. след данъчното облагане. Това бяха БЕХ, "Булгартабак Холдинг", Летище София, "Кинтекс", "Български пощи" и "Информационно обслужване". Практически това означаваше изземване на цялата им печалба за 2008 г. Малко по-късно с ПМС 301/10.12.2009 г. беше добавено и ДП "РВД", от което освен допълнителна вноска - дивидент в бюджета, в размер на 50% от печалбата им за 2008 г. след данъчно облагане бяха иззети и 35% от наличните пари, и 35% от резервите. Резултатът беше видим. Ако през 2008 г. държавните предприятия и търговски дружества внесоха общ дивидент в размер на 80 млн. лв. на база на резултата си за 2007 г., то крайният размер на внесения дивидент през 2009 г. за резултатите им за 2008 г. надхвърли 344 млн. лв.
Изземването на ресурси от страна на държавата не спря дотук. През 2010 г. правителството увеличи рамера на регулацията за дивидента, като увеличи неговия размер от дългогодишно действалата ставка от 50% на 80%. В резултат през 2010 г. бяха събрани 112 млн. лв., а през 2011 г. 174 млн. Така общият размер дивиденти, събрани от настоящото правителство, надхвърли 630 млн. лв.
Тези сериозни изземвания от държавните предприятия и търговски дружества с държавен капитал обаче не са краят на

държавната декапитализация

С приетото ПМС 367/29.12.2011 г. за изпълнението на държавния бюджет се задължават държавните предприятия и търговски дружества да преведат в бюджета като дивидент за държавата неразпределената печалба от минали години. Това не ми звучи като дивидент, а като ликвидация, паническо изтупване на чувала докрай, без да мислим, че чувалът ще ни бъде необходим и утре, и в следващите години.
Ето и възможните последствия от това действие на правителството за предприятията и за секторите, в които те работят. 630-те милиона лева за последните 30 месеца бяха иззети както следва: от ДП "РВД" - 197 млн., от БЕХ - 182 млн., от "Булгартабак Холдинг" - 97 млн., от Летище София - 54 млн., от ТЕРЕМ - 17 млн., от ВиК-дружествата - 13 млн., от "Информационно обслужване" - 9 млн., от АДИС - 7 млн., от Фонд ФЛАГ - 6 млн., и пр. Новото условие, с което правителството иска да изземе неразпределената печалба за минали години, поставя важни и тревожни въпроси:
* За колко години назад ще действа тази нова разпоредба?
* Наясно ли сте, че създавате облигационни задължения на държавните предприятия и търговски дружества със задна дата?
* Сигурен ли сте, г-н Дянков, че в повечето предприятия имат наличен паричен ресурс, за да ви преведат размера на неразпределената печалба за минали години?
* Давате ли си сметка, че по-голяма част от предприятията и дружествата ще трябва да изтеглят кредит, за да ви платят допълнителния дивидент?
* В какъв размер очаквате да получите допълнителен дивидент за държавата на основание чл. 74 от ПМС 367/2011 г.?
Какво мислите за бъдещето и отговорностите на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие? Преобладаващата част от тях работят в стратегически сектори и носят отговорност за сигурността.
ДП "РВД" има инвестиционен план от почти 15 важни проекта до 2014 г., които очевидно ще се забавят, а са свързани със сигурността на въздушното движение. Пред БЕХ стои задачата за модернизация на преносната мрежа и съоръженията, която явно ще се забави. От "Информационно обслужване" иззехте 9 млн. лв., което доведе до 50% съкращение на персонала. Тази компания обслужваше МФ, но вече не го обслужва, възложено е на частен консорциум. ВиК-дружествата обслужват населението, събират регулирана такса от гражданите и не получават държавни помощи. Елемент на цената на услугата са инвестициите във ВиК-системата. Вместо това вие сте иззели от събраните средства от такса над 13 млн. лв., което по същество се превръща в нов,

скрит "данък ВиК"

От "Автомагистрали" ЕАД сте иззели над 300 000 лв. през 2009 г., след което няма нищо. Това е същото дружество, което беше обвинено, че не се е справило с кризисната ситуация на АМ "Хемус" в началото на годината. Предприятието за обслужване на дипломатическите имоти АДИС освен че е платило дивидент от 7 млн. лв., сега ще се наложи да плати още толкова от неразпределената печалба. Това е последно изтръскване на чувала преди да го продадем. Какво ще получи държавата от съдран чувал?
През 2010 и 2011 г. кабинетът започна да изтръсква и държавните горски предприятия и лесничейства. Резултатът за 2010 г. е 2,8 млн. лв., а за 2011 г.- 2,3 млн. Само от търга, проведен на ССБ на 17 февруари 2012 г., поради неговата непрозрачност и предопределеност, в държавните горски предприятия не влязоха 3 млн. лв., а тогава беше изтъргувана само около 3,5% от годишния размер на търгуемата дървесина у нас.
Очевидно политиката на изземване и харчене на ресурсите и резервите е в пълен ход. Тя е към своя естествен финал.

(Реч на народния представител от БСП по дебатите в НС за допълнителното изземване на резерви от държавните предприятия, с незначителни съкращения)