КАКВО СЕ СЛУЧИ С БЪЛГАРИЯ

Ивайло Груев
Канада

(Продължение от миналия брой)

Днес младото поколение на България е изправено пред сериозна здравна криза: в повечето гимназии продажбата на твърди наркотици е почти всекидневие и не е санкционирана. В много случаи това става със знанието на полицията, която изглежда незаинтересована и неспособна да предприеме ефективни мерки. Това ново поколение от наркомани - феномен, непознат преди 1989 г., е може би един от най-характерните белези на демократичния преход в България.
Между 1992 г. и 1996 г. зависимоста от наркотици сред населението нараства с 50% на година. През 2009 г. наркоманите са повече от 100 000. 40 000 са зависими от хероин и почти всички са младежи.  
За сравнение: През 1990 г. общият брой на наркоманите е ...1300. През 1990-а е имало по-малко от 100 наркомани извън столицата. Общото увеличение на наркоманите през преходния период е...10 000%.
Според Европейския център за наблюдение употребата на наркотици 12 000 са сега зависимите от хероин само в София.
Подобно на други страни в България проблемът с наркотиците е тясно свързан с появата на един друг емблематичен за демократичния преход феномен,  непознат преди 1989 г. - проституцията.
Факторите за експлозията на това явление са дълбоката и продължителна икономическа криза, те повлияха силно негативно върху двете ключови институции, отговарящи за социализацията на децата: семейството (броят на разводите е 43%) и държавната образователна система, която бе умишлено занемарена.
Данните от Центъра за демократични проучвания сочат, че 18 000 - 21 000 български проститутки работят в Европа, главно във Франция, Италия, Испания, Белгия, Холандия и Гърция.
Според техни данни българските проститутки в чужбина заработват между 1,3-2,7  милиарда американски долара, което е равно на 3,6 - 7,2% от БВП (данни от 2006 г.). Такъв внушителен процент е характерен единствено за страните лидери в традиционна секс-индустрия от Югоизточна Азия, като Тайланд и Южна Корея.
Animus, организация, която се бори срещу нелегалния трафик с хора, смята, чe всяка година от България нелегалният трафик за секс-индустрията възлиза на 10 000 жени.
Проучване на финансираната от ЕС мрежа Теmрер, изнася, че след влизането на България в ЕС тя се превръща в

третия най-голям износител на проститутки

в Западна Европа. Подобни сведения бяха публикувани през 2007 г. в доклада, озаглавен "Организирана престъпност в България: пазар и тенденции", спонсориран от ЕС и американското Министерство на правосъдието, където бе посочено че "Данните от Германия и Холандия, отнасящи се до секс-трафика, повдигат много важен проблем: как е възможно една малка страна от 8 милиона души (България) да има  абсолютен числов израз,подобен на този на Русия, със 150 млн. население, или Тайланд - 65 милиона, и Украйна - 48 милиона, и да изпреварва страни като Полша и Румъния, с два и три пъти по-многобройно население".
Приемливо обяснение на този не твърде енигматичен въпрос може да се намери в данните от доклада за развитие на ООН, които адептите на неолибералния подход в България, настоящият политически елит,  чуждестранните съветници и ментори, както и българските медии удобно предпочитат да не коментират. Според Индекса за човешко развитие United Nations Human Development Programe (UNHDP), през 1989 г. България заема 26-о място в света, през 2005 г. тя е вече на...86-о място.
Това е твърде симптоматично и разкрива състоянието на нацията,

независимо от пищната демонстрация на      богатство

и лукс  на новобогаташите в някои квартали на София и по Черноморието. Нека хвърлим поглед върху разпределението на националното богатство по време на преходния период според индекса "БВП на глава от населението". ("GDP per capita")
В доклад на ООН за 2006г. България се нарежда на 96-о място след Доминиканската република, Гренада и Белиз!
Очевидно по време на преходния период разпределението на националното богатство е ставало далеч не по егалитарен и социално справедлив начин. Само много малка част от населението, или по-точно 457 милионери, са със стандарт, доближаващ се до този на петролни магнати, докато останала част от нацията все по-трудно свързва двата края. Публична тайна е, че някои от тези бързо натрупани богатства имат съмнителен произход. Съществува причинно-следствена връзка между появата на новата класа  на набързо забогателите милионери и общия климат на нехайно, "либерално отношение към правосъдието и законността." За разлика от други характерни за демократичния период тенденции, тази връзка е широко дискутирана в българския печат.
 Бъдещата демокрация на България ще зависи от способността ни да се борим с престъпността. Това изявление не е на настоящия министър-председател Бойко Борисов (ГЕРБ), избран през 2009 г. заради обещанията му да се справи с престъпността, а от първия демократично избран президент Желю Желев през... 1990 г. Без съмнение престъпността е проблем №1 за българите по време на 20-годишния преходен период. Разбира се, най-скандалният израз на този проблем е дългият списък на поръчкови убийства на известни български бизнесмени. От падането на комунизма през 1989 г. в България са извършени над 150 показни, поръчкови убйиства, главно в София.
Засега има само един осъден. Сред убитите са: бивш министър-председател, бизнесмени, висши военнослужещи, градски съветници, собственик на футболен отбор, директор на крупно предприятие (Атом Енерго - една от най-големите енергйини компании), известни адвокати, журналисти, банкери, бивши елитни атлети, трафиканти.
"За  съжаление тези убийства продължават редовно и през последните няколко години, безефикасно е търсенето на съдебна отговорност. Нужни са спешни действия в борбата срещу организираната престъпност в България," твърди говорителят на Европейската комисия Марк Грей.

Българската нация - намаляваща или изчезваща?

Драстично спадащият жизнен стандарт и бедност (30% от българските домакинства са квалифицирани като бедни), висока безработица, растящо социално неравенство, криза в здравеопазването, толерирано беззаконие, силно намалени възможности на младото поколение за професионален растеж и финансова сигурност е един отровен коктейл, който безсъмнено се отразява на здравословното състояние на българската нацията. Ако се спрем на друг основен индикатор, отчитащ здравословното състояние на дадено общество - "продължителността на живот", по време на тоталитарния период България се нареждаше между едни от първите страни в света.
През 1979 г. по този показател тя заемаше 19-о място. А през 2010 г. спада до шокиращото 115-о място, след... Ивицата Газа, Суринам и Тайланд (данни - ЦРУ, Световна книга на фактите).
Според доклада за развитие на ООН, социалната цена на прехода в Българиа е една от най-тежките в Централана и Източна Европа (UNDP 2004). Днес България е в най-долната класация между страните от света - на 175-о място по раждаемост, далеч под "нивото на обновяване на нацията " от 2,2  деца. Естественият прираст е отрицателен, - 10,9  на  1 000 души (което  означава, че днес има около 109 смърти на всеки 100  раждания) и е най-ниският, регистриран в следвоенна Европа.
Световната здравна организация смята, че към 2050 г. населението на България ще достига едва 5,8 милиона, което означава загуба на 3 милиона души от 1986 г. нататък.
В "Българската демографска криза: Основни причини и някои краткосрочни последствия" проф. Росен Василев от Държавния университет на Охайо задава следния въпрос: "Какво доведе до такова обезкървяване на нацията, което може да се сравни единствено с това на страни, претърпели природно бедствие, глад или война? Няма съмнение, че влошаването на демографското състояние на страната не е нищо по-малко от национална катастрофа. И вече е ясно, че този спад на населението е икономически и социално детерминиран".
Нека да обощим. Прилагането на радикалната неолиберална икономическа и социална политика докара българската нация до демографски колапс, който според Blooberg News нарежда България на 4 място сред страните с най-бързо намаляващо население. Според доклад на Eurostat, България е на 1-во място по отрицателна демографска тенденция и се очакава да загуби, грубо, около 1/3 от настоящия брой на населението си през следващите 40-45 години. Тези и други данни говорят, че сред страните от Източна и Централна Европа България преживя една от най-злокачествените социално-икономическа "ретрогресии" през преходния период.
 Някои могат да изтъкнат аргумента, че демокрацията, свободата и универсалните човешки права имат своята цена. Да, това е така. Но донякъде! Да се борим за установяването на политически и граждански права, да живеем и дишаме в демокрация: това бе реториката на трубадурите на "демокрацията" през периода след 1989 г. Така ли се оказа наистина? Тогава за тях би трябвало да бъде изненадваща информацията, че Freedom House нарежда България на 45-о място по спазване на граждански и политически свободи след страни като... Мали, Папуа, Нова Гвинея, Тайланд и Намибия (извори: Freedom House, Freedom in the World 2000-2001, New York: Freedom House, 2001).
Нека се върнем към началото на статията и да преоценим издигането на паметник на преходния период. Кой би трябвало да бъде възвеличен като най-органичен архетип на този период? Някоя колоритна личност от подземния свят, шампионът на шоковата терапия Иван Костов, настоящият премиер, медийните могули, царят/царицата на българския поп-фолк - Азис, или 450-те най-богати хора на България? Има и алтернативно предложение да се издигне паметник на други социални групи. Например на потърпевшите от неолибералния проект в България - така наречените непривилигировани, маргинализирани групи като пенсионери (60 евро на месец) или институционизираните сираци в България - на брой 24 000. Списъкът може да бъде дълъг...
Осъзнавам, че посоченото в тази статия е мрачно, но това са фактите, които някои изследователи определят като социални явления, водещи до "национална катастрофа". Целта на този текст е да стимулира една открита, честна и интелектуално откровена дискусия. Разбира се, множество теми и въпроси не бяха засегнати - един от тях е преднамереното "обезглавяване" на българския културен елит - основен компонент в непрестанните усилия да се променят националните ценности и националната идентичност на българския народ. Но да се надяваме, че читателите ще запълнят тези празноти.