"Дойче веле":
Какво се крие зад българската несигурност?
Пробойни в приетата преди 2 години Стратегия за национална сигурност
/ брой: 27
Защо пробойните в българската система за национална сигурност се множат? Каква е рецептата за излизане от сегашната ситуация? Георги Папакочев разговаря по темата с експерт от академичните среди.
С почти пълен консенсус преди две години Народното събрание прие нова Стратегия за националната сигурност. Валидността на документа е до 2020, но само година след гласуването му България се сблъска с поредица от предизвикателства, които експертите откровено наричат „пробиви” в стратегията. Бомбеният атентат на летището в Бургас, експлозиите в складове за боеприпаси при „Петолъчката”, случаят със странните френски парашутисти, изяли в тъмнината здрав пердах от жители на плевенското село Коиловци, показните атентати в центъра на София срещу Ахмед Доган и някогашния служител в специалните служби, днес сочен като наркобос Златомир Иванов-Баретата – всички те са част от многобройните доказателства за липса на каквато и да е сигурност в личния, обществения, социалния и политически живот на българина.
Мъртвородената стратегия
Подобна ситуация е далеч от нормалното и се получава така, че всеки, който е поискал да извърши нещо скандално в страната, го е сторил, смята проф.Тодор Танев, преподавател по стратегическо планиране в СУ „Св.Климент Охридски”. Обяснението за отсъствието на защита срещу подобни инциденти е не само в това, че службите и МВР не си гледали работата, то е и в мъртвородената Стратегия за национална сигурност. И има причини тя да е мъртвородена, смята експертът. Една от тях е невъзможният начин по който беше приет този документ. Стратегиите трябва да се обмислят публично и открито, да се обсъждат по комуникативен и мултиекспертен начин.
Проф. Танев е участвал в изготвянето на стратегията за национална сигурност на Армения и пояснява, че тя е била започната във Вашингтон, продължена в Москва и финализирана в Брюксел. Така документът събрал около себе си световно съгласие на откритост, след което бил обсъден от академичната и експертна общност в Ереван и днес се радва на голяма популярност. "Просто Армения вече не е онова, което беше преди няколко години след тежката си конфронтация с Турция", констатира експертът.
Взиране в собствения пъп?
В България този процес се оказва съвсем обратен. Приетата преди две години Стратегия застъпва основно гледната точка на специалисти от полицейската академия на МВР и почеркът им е съвсем ясен. В нея се говори за рискове, заплахи и предизвикателства и тъкмо в този негативистки език прозира полицейското виждане за сигурността. Правилното позициониране на дадена страна следва да е обаче в глобален план. Сигурността на Швейцария например се пази от нейните съседи и партньори, защото страната държи парите на света и се възползува от това.
Всяка държава с функционираща система за сигурност изгражда своята концепция върху доброто си позитивно позициониране в световен план. Ако само се озърташ откъде нещо може да се случи, дали в подлеза или на летището ще гръмне бомба, никога не можеш да се предпазиш ефикасно и винаги ще бъдеш изненадван, е категоричен експертът.
И доколкото проблемът е комплексен, националната сигурност е само едната страна на медала - другата е икономиката и тези линии се преплитат. Енергетиката, например, е както икономически въпрос, така и въпрос на сигурността. Става дума за обхватна обща защитна архитектура, която не позволява да се случат определени събития. Проблемът далеч не е дали има или няма внедрени полицейски агенти в престъпните структури, дали сме ги осветили или не, той е в това, че липсва система, стратегическо виждане, обобщава проф.Танев.
Разузнавачи или шпиони?
Спецслужбите са само един от елементите на националната сигурност, при това дори не основен, но в парламента продължава да се води дискусия дали да бъдат осветени т. нар. разузнавачи (шпиони) от комунистическите тайни служби в чужбина. Как да се постъпи с тях?
Всяка държава има такива хора в своите легации и това е нормална практика, смята експертът. Въпросът е на кого са служили и продължават да служат те – на страната си или на определена партия? Истината е, че са служили на определена партия, дори и на конкретна чужда държава. Осветяването на шпионите ще бъде финален акорд на започналия преди 20 години мъчителен процес с т.нар. ”оня списък”. "А аз съм и убеден, че контраразузнаването на другите държави отдавна знае за какво и за кого става дума, затова разумно би било всичко да се постави на нови релси", категоричен е експертът.
Нещо повече - атентатът срещу Доган показа, че не може да се чака до 2020 г., когато изтича срокът на валидност на сегашния документ. Затова след тазгодишните парламентарни избори (дотогава едва ли нещо може да се направи!) следващото правителство, каквото и да е то, незабавно трябва да постави въпроса за ревизия на сегашната Стратегия за национална сигурност и да започне изработването на нов документ. С участието на всички, които имат политическа, а не само полицейска визия, обобщава проф.Тодор Танев от СУ ”Св. Климент Охридски”.