Какво разказва една шапка на 101 години

Доц. Людмил Георгиев е роден във Варна през 1960 г. Има 27 години стаж в Министерството на вътрешните работи. Преподава в Юридическия факултет на Русенския университет "Криминалистика" и "Съдебни експертизи". Вещо лице е в Софийския градски съд по документни изследвания и видеотехнологии. Автор е на осем художествени книги, съавтор е в други осем. Има научни публикации в областта на криминалистиката и връзките с обществеността - негова втора специалност. Автор е и на пет детски игри, посветени на професии - "Стани най-добрия!" Член е на Съюза на българските журналисти и на българската секция на AIEP - международна асоциация на писателите-криминалисти. Има литературни, академични и служебни награди. Занимава се активно с ветроходство и каякинг. Преплувал е река Дунав в регатата "Тит". Има две дъщери и двама внуци.


Когато се запознаеш с биографията на доц. Людмил Георгиев, въпросът откъде е у него увлечението по военните атрибути отпада някак от само себе си. Днес той е единственият колекционер на фуражки в България. Сбирката му съдържа и шапки, барети, кепета, каски - над 350 екземпляра от 40 държави. Най-многобройни са (естествено!) тези от нашата страна и от Гърция.
Първата фуражка в колекцията е на английски полицай. През 1995 г. познат англичанин е на гости на Людмил Георгиев. Той колекционира тоталитарни символи - медали, значки, бюстове на комунистически вождове. Георгиев му подарява фуражка и куртка от наша милиционерска униформа. Гостът пък се реабилитира с полицейска фуражка от родната си Великобритания.
Така започва всичко. Нашият герой пази подаръците в кабинета си. Курсантите му проявяват интерес, снимат се с тях. Това го мотивира да създаде колекция. Той обаче не е маниак и знае, че не може да има всичко, но за него е удоволствие да показва експонатите на колкото може повече хора.
Събирането на военни атрибути е само едно от хобитата на доц. Георгиев. Той не му робува и не би се снабдил с експонат на всяка цена, защото някои струват по 500, по 900 евро. Въпреки това неговото хоби не е скъпо удоволствие, понеже някои от фуражките получава като подаръци, други разменя...
Ако се върнем обаче към конкретните експонати, сред тях ще се открои шерифска шапка от САЩ, получена като подарък. Той от своя страна съчетава пътуванията си с увеличаване на колекцията. Има приятели и колеги, които му носят сувенири от техни странствания по света и те стават експонати в сбирката.
В някои държави, например съседна Гърция, има магазини за специализирани облекла. В други - Франция, Австрия, Испания, военни атрибути човек може да намери на битпазарите. В колекцията си е включил няколко цели униформи - една от тях - на Държавна сигурност. Също две италиански и две белгийски.
Досега е правил четири изложби. Първата е в Русенския университет, втората - в регионалната библиотека в града, третата - в Софийската полицейска академия, четвъртата - в казиното в Бургас. Предстоят във Велико Търново, в Силистра.
Според мястото на експозицията доц. Георгиев подрежда и колекция от детски автомобилчета - полицейски, пожарни, военни. Те привличат вниманието на най-малките към тези професии. На изложбите Людмил Георгиев реди и знаци за ръкави на униформи, и колани - полицейски, военни, морски. Те дообогатяват колекцията. Тъй като шапката е част от униформата, а тя символизира държавността, доц. Георгиев излага експонатите под наслов: "Символи на държавността". При подреждането на експозициите помага голямата му дъщеря - завършила е документалистика и архивистика. А критериите, по които ги групират, са: държава, служба, институция, период.
В сбирката на особена почит е фуражка на 101 години от Първата световна война. Тя е на германски офицер от провинция Саксония. Също фуражка от ЩАЗИ, каска от Сталинградската битка. И още: реплика на шлем на центурион от Римската армия, реплика на шлем на испански конкистадор от края на ХV век. Те са купени от Италия и обогатяват колекцията, правят я по-интересна. Има и българска генералска фуражка на бивш главнокомандващ на Трета българска армия. Най-много история носи в себе си униформа на негов приятел - офицер от нашите умиротворителни сили в Камбоджа.
Питам Людмил Георгиев има ли любим експонат? Разказва ми, че сред най-атрактивните фуражки са италианските - с интересни кокарди. Обича своята шапка на полковник и униформения калпак на лейтенант от времето след завършването на академията. Последното засега попълнение в сбирката е от Нови Сад, от негов колега - с осмоъгълна форма.
Особено сантиментално е отношението на запаления колекционер към моряшките атрибути. Детската му мечта е да стане моряк - има моряци в рода - баща, дядо, чичовци. Значителна част от колекцията е от флота - гръцки, турски, италиански, български. В нея има и китайски военен калпак.
Не липсват забавни, любопитни моменти. Шапка, която смята за немска, се оказва френска - на музикант от местния пожарникарски оркестър в съответното населено място. В интернет доц. Георгиев намира снимка на самия оркестър. Шапката е с отличителни знаци. На фотографията има само един човек със същата, от което следва, че тази, която нашият герой получава, е принадлежала именно на този човек.
Когато липсва информация за конкретна шапка, Людмил Георгиев търси сведения в интернет - за идентификация. Например за една знае, че е френска, и нищо друго. С директорката на Русенската библиотека Теодора Евтимова я снимат и обявяват конкурс за идентификация - с награда. След седмица получават информация от читателка. Оказва се, че е на служител от френската пътна полиция. Информацията е проверена, излиза точна, а дамата е наградена. Но за някои експонати колекционерът не може да научи нищо.
И понеже сбирка като неговата изисква специални грижи и условия за съхранение, една част се пази в дома на доц. Георгиев, друга - във Военната академия. Подредени са на рафтове. Той ги пръска с дезодоранти - профилактично, срещу молци, поставя и сапуни, за да се избегнат силните миризми на самите материали, от които са направени. Униформите се дават на химическо чистене, шапките се почистват от прах, козирките трябва да се пазят от намачкване...
А колкото до контактите с други, нашият колекционер намира сродни души в Русия, Украйна. Подобни експозиции съществуват в Холандия, в Германия - град Мюнстер. Те са държавни, експонатите в тях не са лична собственост.
Людмил Георгиев все още не притежава военни атрибути от арабските страни и от Япония. Оптимист е обаче - ще има. Да му го пожелаем! И нека са повече хората като него, които да споделят това, което имат, с нас - останалите, да популяризират професии като полицай, моряк, пожарникар, и техните атрибути - символи на държавността. Да пробуждат патриотизма ни, но и да ни помагат да опознаваме другите народи. Защото колкото повече се познаваме, толкова по-малко ще се мразим, толкова по-малко конфликти ще има между нас. Нали?



Нашият герой със спортна капа на ветроходно плаване в Шотландия