Какво показа ракетният инцидент в Полша

Юри МИХАЛКОВ

Макар и за по-малко от половин денонощие, но светът наистина бе на нокти заради ракетния инцидент в Полша миналата седмица. Случил се в разгара на геополитическия конфликт между Запада и Русия, макар и на регионалния украински терен, при пълна несъвместимост на позиции и цели и при отчайваща парализа на възможностите за диалог, инцидентът ни сви душите от страховете да не се използва, ако не за пряк сблъсък НАТО-Русия, то поне за разчистването на пътя за такъв сблъсък. За което работят немалко сили в Украйна и в части от Източна Европа.

Първите реакции

Според полското радио ЗЕТ "две заблудени ракети" ударили ферма в полското село Пшеводув в Люблинското воеводство, което е само на 6 км от границата на Полша с Украйна. Загинали са двама мъже. Впоследствие водещият полски в. "Газета виборча" уточни, че руска ракета, прехваната от украинската ПВО, се е отклонила от траекторията си и е поразила трактор в селскостопански обект, където се суши зърно.

Като знаем колко русофобска е Полша, очаквахме крайни и направо авантюристични действия, които могат да доведат до още по-силно нажежаване на конфликта с Русия. Съобщението, че ракетата е руско производство, дойде първо от полското МВнР. Макар че доста по-компетентно по въпроса би трябвало да е Министерството на отбраната. Или спецслужбите.

Външният министър Збигнев Рау привика за обяснения руския посланик Сергей Андреев. В повишена бойна готовност бяха поставени части от полската армия, както и всички спецслужби. Президентът Анджей Дуда каза пред журналисти, че страната му ще поиска задействане на чл. 4 на договора на НАТО, предвиждащ консултации при наличие на опасност. Това е предпоследната стъпка в системата на пакта за реагиране при заплаха на неговите членове. Следващата е чл. 5, когато нападната страна членка иска колективен отговор на алианса.

Тази клауза от Вашингтонския договор бе задействана само веднъж, и то от САЩ - при терористичните атаки от 11 септември 2001 г. Резултатът бе участието на натовски държави, но не и на самия алианс като цяло, в нахлуването в Ирак, командвано от САЩ.

Дуда обяви още, че спешно свиква заседание на Съвета за национална сигурност и "по тревога" се обади на президента на САЩ Джо Байдън и на генсека на НАТО Йенс Столтенберг. С последния обсъдил възможността за задвижването на чл. 4. Посред нощ той се обади и на украинския си колега Зеленски.

От самото начало Москва обяви, че не е нанасяла удари върху цели по границата Украйна-Полша. Оттам обясниха, че публикуваните в полските медии снимки на ракетните отломки нямат нищо общо с руските средства за поражение.

Показателни бяха първите и определено подстрекателски реакции на регионалните ортаци на Полша.

"Ако Полша потвърди, че ракети са паднали на нейна територия, това ще означава нова ескалация от Русия", написа в Туитър чешкият премиер Петр Фиала. "В близък контакт сме с полските ни приятели. Всеки сантиметър територия на НАТО трябва да бъде отбраняван", коментира в Туитър литовският президент Гитанас Науседа. "Латвия заедно със своите съюзници от НАТО е готова да защити своите граждани и територии при всяка една ситуация", маркира се в Туитър и нейният премиер Кришянис Каринш. Отделно първите реакции на редица западни лидери бяха, че са солидарни с Полша и са готови да приемат нейната версия, в която надделяваше виждането, че ракетата е руска. До края на деня вторник русофобията се нагнетяваше с внушенията, че Русия е извършила нещо недопустимо, че е заплаха за НАТО и особено за Източния фланг.

Преломът

В интерес на истината, още в началната фаза на истерията се появиха първите признаци на трезвост, при това не от кого да е, а от Дуда. Известно време след съобщението на полското МВнР за падналата руска ракета президентът посочи, че няма убедителни доказателства кой я е изстрелял и къде е произведена. Той заяви, че "най-вероятно" е произведена в Русия, но това все още се проверявало. След края на инцидента Дуда ще бъде похвален, че не се е поддал докрай на внушенията от Киев.

Преломът настъпи на следващия ден, сряда, 16 ноември. Заради инцидента Байдън, който в неделя чукна осемдесетака, е бил събуден през нощта и без да е напуснал Бали. Освен с Дуда, предполага се, че е провел разговор и с компетентните лица в Пентагона, за да научи с какви данни разполага американската страна. А още преди това Пентагонът бе заявил, че няма информация за падането на руска ракета в Полша.

Вече на сутринта, на съвместна среща на Г-7 и НАТО президентът на САЩ отхвърли версията, че ракетата е изстреляна от Русия, като добави, че това се виждало от нейната траектория. Явно това му е било докладвано в среднощния разговор с Пентагона. Още в Бали и турският президент Реджеп Ердоган отхвърли руската вина за инцидента. Впоследствие призиви да не се бърза с крайните изводи и да се изчака разследването отправиха Столтенберг, нидерландският премиер Марк Рюте, унгарският министър на отбраната Криштоф Салай-Бобровницки, белгийската външна министъра Хаджа Лабиб и др.

Към обяд на 16 ноември, след извънредно заседание на Съвета на НАТО, Столтенберг обяви официалната позиция на алианса: няма данни, че инцидентът в Полша се дължи на умишлени действия, нито че Русия подготвя военно нападение срещу НАТО. По-късно Дуда заяви, че падането на ракетата е изолиран инцидент и няма непосредствена заплаха за полските граждани. Той дори добави, че страната му се отказва от задействане на чл. 4.

Киев отрича фактите

Въпреки това обаче Украйна продължи да обстрелва Русия с обвинения. Президентът Зеленски отказва да приеме заключенията на покровителите си, заради което Байдън му напомни вече в четвъртък, че фактите не са на негова страна. Отделно украинският министър на отбраната Олексий Резников предложи над страната му да бъде обявена зона, забранена за полети. Берлин отхвърли идеята му с довода, че това може да доведе до директна конфронтация на НАТО с Русия.

В следващите дни заваляха критики от Запада срещу Украйна заради позицията по инцидента. "Володимир Зеленски принуждава САЩ да вземат решения, които противоречат на американските национални интереси", коментира "Вашингтон пост". "Украинското ръководство се стреми да въвлече НАТО в пряк сблъсък с Русия", констатира не без раздразнение и германският в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг". Като добави, че Киев се е провалил на теста за стрес устойчивост и здрав разум. Като цяло Украйна изпадна в изолация и пося съмнения в трезвостта си.

Що се отнася до самия "извършител", в руските медии бе съобщено, че това е ракета С-300, която наистина е руско (и дори съветско) производство, но принадлежи на украинската ПВО. Посочено бе дори и поделението, в което е била базирана в Украйна. Според съобщения била е изстреляна да свали руска ракета, но се е "заблудила" в Полша.

Дълбоко в основата си вина за ракетния инцидент носи Вашингтон, който насъска първо Украйна, след това и Европа срещу Русия заради егоистичния си и меркантилен хегемонизъм в бизнеса и геополитиката - срещу многополюсния свят и по-специално срещу независимата политика на Русия. Трябва обаче да му се признае, че в случая прояви трезвост и сдържаност. И заедно с други държави от НАТО не позволи на "ястребите" в източната част на алианса да вземат връх.

От историята знаем, че конфликти и войни са ескалирали или пламвали, както от измислени, така и от манипулирани инциденти. Заблудената украинска ракета, набедена за руска, можеше да послужи точно за нагласен инцидент. Ако "ястребите" бяха взели връх, НАТО можеше да отговори така, че да предизвика руски контраотговор, което да доведе и до пряка конфронтация на алианса с Русия.

Но САЩ и Западна Европа не се хванаха на въдицата, че щом ракетата е руско производство, значи е изстреляна от Русия - вероятно защото потенциалният им съперник е ядрена суперсила. Образно казано, те действаха на полусъединител, за да не се форсира и без това тежкият конфликт в Украйна.

Случаят обаче поставя въпроса, че между НАТО и Русия трябва да действа такъв механизъм за избягване на недоразумения, какъвто работи между военните на САЩ и Русия в Сирия.

В България

У нас инцидентът отекна по различен начин. Парламентарните партии реагираха в съответствие с политическия си профил - едни пренебрегнаха инцидента, други подчертаха нуждата от укрепване на връзките с НАТО, трети - солидарността си с Украйна.

Но само БСП посочи единственият път да не се стига до такива инциденти - прекратяване на огъня и преговори за мир.

"Приветстваме въздържаната реакция на всички лидери, но продължаваме да смятаме, че предоставянето на оръжие на която и да е от воюващите страни подклажда още повече конфликта. Повече оръжие означава повече война", заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. "Отново призоваваме световните лидери да положат всички усилия да се спре огънят и от двете страни и да започне по дипломатически път да се решава въпросът - да се търси мир", подчерта тя.

Опасявам се обаче, че у нас (пък и в Европа) няма политици и партии, дорасли до такова виждане.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.