Позиция
Какво не става?
Бързането с отчетно-изборната кампания в БСП ще замете под килима проблемите
/ брой: 262
Пламен СТАНКУЛОВ
От всичко четено, слушано и видяно през последните дни само едно твърдение остава вярно - това бяха най-мръсните, най-фалшифицираните и нечестни избори. Всички освен ГЕРБ признават това. Нека погледнем по-дълбоко и се запитаме защо като партия допуснахме и имаме ли вина за този факт.
Надявам се, че в анализите ще има обективни и безпристрастни отговори на три важни въпроса:
- изпълниха ли задълженията и отговорностите си членовете на СИК и ОИК от квотата на БСП;
- какво свършиха застъпниците и представителите на партията в СИК и ОИК;
- колко протокола на СИК и ОИК са подписани с "особено мнение" от наши представители (знам за ОИК в Козлодуй), за да сме убедителни в съда?
Защо и кой е отговорен? Да, ще има още много пъти "кой" и "защо", не вярвам да има отговори. С констатации, театрални пози на оставки и избуяли мисли на "стани да седна" и "моето не си го давам" няма да възстановим авторитета и доверието на нашата социалистическа партия.
Статистиката очертава няколкогодишна
отрицателна тенденция
На парламентарните избори през 2009 г. за БСП гласуваха 748 147 души (17,7%) след управлението на Тройната коалиция, на местните избори през 2011 г. - 586 905, или със 161 124 по-малко (с 21%). На парламентарните избори през 2013 г. за БСП гласуваха 942 541 души (26,6%), а на предсрочните парламентарни избори през 2014 г. - 505 527 души (15,4%), след управлението на Орешарски и "кой". На местните избори т.г. за БСП гласуваха 381 991 души (13% ).
Гласувалите за БСП през 2014 г. са с 437 014 по-малко от тези през 2013 г., т.е. спад около 46%. Кои са областите "първенци" в спада: Перник - с 56%, Пловдив-град - с 54%, Монтана и Хасково - с по 53%, Бургас и Русе - с по 52%, София-град - с 51%, Варна, Плевен и Сливен - с 49%. Какви мерки бяха взети? Оставка на Сергей Станишев и на отделни председатели на ОбС на БСП.
На местните избори т.г. постигнахме още по-слаб резултат в сравнение с 2014 г. - със 123 536 гласа по-малко са гласувалите за БСП, или спад с 24%. Отново имаме "първенци": София-град - спад с 53%, Пловдив-град - с 43%, Кюстендил и Стара Загора - с по 40%, Монтана - с 36%, Благоевград - с 35%, и т.н. Все пак изборните практики се различават. Да сравним резултатите от местните избори през 2015 г. и преди четири години. За БСП през т.г. са подадени 204 904 гласа по-малко, или спад с 35%. "Първенците" по области: София-град - спад с 64%, Смолян - с 60%, Шумен - с 52%, Перник - с 50%, Монтана - с 45%, Варна - с 43%.
В 33 общини БСП не участва в органите за местно самоуправление, а в пет дори нямахме кандидати за местната власт.
Дойде време да попитаме
за ролята и влиянието на народните представители, членовете на ИБ и на НС на БСП от въпросните области. Кога НС на БСП ще представи свой отчет за работата си пред Конгреса (уставна форма) и най-вече за това как някои решения повлияха на изборните резултати? "Лидери" в БСП заеха за пореден път защитна позиция и с оригинални идеи обогатиха социалистическата мисъл - "ново ляво", "мозъчна смърт", "БСП се спаси", "лидерите да работят като отбор", "ново проевропейско социалдемократическо движение", "да се върнем към изконните ценности на лявото" и пр. Добре, но защо? Кой и кога загърби ценностите на социалистическия идеал? Със сигурност не сме ние "долу"! Ние не сме изпаднали в "мозъчна смърт".
Всички ни предлагат рецептата за "нови и млади хора", но не и знаещи, можещи, политически и идейно зрели кадри. Съзнато или неосъзнато в партията има условия за бърз безотговорен кариеризъм, за пристан на "наши и верни" хора, на ласкатели и слагатели. Къде остана социалистическият идеал? Къде отидоха хората, доказали се със своя опит и знания? Защо се загърби приемствеността на поколения обучени партийни функционери? Става въпрос за БСП, а не за определена личност. В устава на партията няма възрастови ограничения. Напротив, записано е "равен достъп на всички до ръководните органи".
Има две важни условия да си член на БСП - да признаваш устава и програмата. Жалко е, когато ръководни дейци говорят за "изключване", а такова понятие няма. Защо, когато говорим за демократичността, не смеем да признаем, че от чл. 15, т.2 "б" остана само отговорността, а зачертахме инициативността и самостоятелността? Спирам се на устава, защото той дава нормите и правилата на партийния живот, а те за наша беда не се изпълняват. Оттук тръгва всичко, оттук следва високомерието и бездушието.
Все пак се надявам в моята БСП да се проведе така необходимия откровен и равнопоставен разговор. И ние да си кажем какво става и "това ще стане". Бързането с отчетно-изборната кампания е лош знак и най-вероятно отново ще замете под килима проблемите и негативните явления и процеси. До онзи момент, когато най-вероятно БСП няма да я има. Въпроси отдолу, отговори отгоре. Да не останем единствено с въпросите?