Какво казах на R.

Димитър Бежански

На моя колега и приятел R. му откраднаха колелото. Най-обикновено колело – велосипед. Той ми се обади по телефона много разстроен:
- Може ли такова нещо бе, Мите? Да ми бяха откраднали джипа, нямаше да ме е толкова яд, как можаха да ми посегнат на колелото?!
Трябва да поясня, че моят колега и приятел R. няма джип, но има чувство за хумор, което го спасява в тежки моменти, а моментът, когато разбереш, когато осъзнаеш, че не само нямаш джип, но и колело вече нямаш, определено е тежък момент.
Впрочем онзи, който има джип, и да му го откраднат, той не се коси много-много. Първо – защото джипът му е застрахован, и второ – защото може веднага да си купи друг джип. При приятеля ми R. ситуацията е коренно различна – колелото му не е било застраховано против кражба, а за да си купи ново, трябва да заделя от заплатата си поне половин година. С други думи – тук е валидна (макар и с обратен знак) евангелската притча за бедната вдовица, която дарила на храма две лепти и Иисус тогава рекъл на учениците Си: „Истина ви казвам, тая бедна вдовица пусна повече от всичките, които пускат в съкровищницата; защото те всички пускат от излишъка си, а тя от немотията си пусна всичко що имаше, целия си имот.“ Иначе казано – изродите, които са свили колелото на R., всъщност са го обрали до шушка! Както и изродите, които са задигнали единствените три кокошки на баба Ленка от пернишкото село Вискяр! И нея са я обрали до шушка!
Тук, разбира се, можем да поразсъждаваме върху това колко лоши сме станали ние, хората, колко сме затънали в тресавището на бездушието, колко сме се озверили и обезчовечили, макар че и зверовете много често са по-човечни от нас и колко нищо добро не ни чака, след като сме станали такива уродливи изчадия. Да, но моят колега и приятел R., на когото откраднаха колелото, ми се обади по телефона, не за да слуша банални истини. При подобна ситуация човек очаква да чуе за свое успокоение нещо ведро, нещо позитивно, както обичаше да казва един наш бивш премиер и още по-бивш цар. Ето защо казах на R.:
- О, я не се ядосвай! Преди шейсет и шест години италианският режисьор Виторио де Сика направи един от най-добрите си филми – „Крадци на велосипеди“. И виж днеска Италия каква цъфтяща държава е! Може пък след шейсет и шест години и България да стане такава, щом сега у нас се крадат колелета!
При тия мои успокоителни думи приятелят ми R. весело се разсмя:
- Е, да де! Аз съм на четирийсет, имам време да чакам!